Ослово – Уикипедия

Ослово
Παναγίτσα
— село —
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Гърция
40.8515° с. ш. 21.8488° и. д.
Ослово
Централна Македония
40.8515° с. ш. 21.8488° и. д.
Ослово
Воденско
40.8515° с. ш. 21.8488° и. д.
Ослово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина720 m
Население583 души (2021 г.)

Ослово или Ослой (на гръцки: Παναγίτσα, Панагица, до 1926 година Όσλοβο, Ослово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 720 m надморска височина, на 20 km западно от град Воден (Едеса) и на около 5 km северно от Острово.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност

[редактиране | редактиране на кода]

Западно от Ослово в посока към Жерви е разкрито Ословското праисторическо селище, обитавано от Бронзовата до Елинистическата епоха.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ослово като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ослой (Osloy) е посочено като село с 55 домакинства и 96 жители българи и 115 помаци.[5]

В началото на XX век Ослово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ослой (Ослави) живеят 50 българи християни и 1100 турци.[6] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ослово (Oslovo) има 16 българи екзархисти.[7]

Георги Трайчев пише за селото:

„ Въ село Ослой, недалеко отъ Острово, въ което живѣятъ само турци съ една само христианска фамилия, има следи отъ „деветъ цръкви“. Едно интересно предание иматъ жителитѣ на този край за подземно богатство въ това село: Тукъ е била нѣкога една голѣма царска хазна. Въ това време тукъ е била намѣрена една голѣма бъчва и въ нея били осгавени тия царски лари. Еднажъ царьтъ поканилъ на ангария всичко живо и направиль едно доста високо бърдо, което сега се нарича Хумка и така покрили тая бъчва. На тази ангария е имало толкова свѣтъ, щото всѣка баба люляла и по деветь люлки съ малки деца. Мнозина сѫ се опитали да откриятъ това богатство, обаче не сѫ успѣли; не имъ давалъ „таласъмътъ", който се явявалъ въ видъ на арапинъ.

Турцитѣ Ослойци не говорятъ за това нищо.[8]

“

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ослово има 350 къщи турци.[9] Последните българи от селото се изселват в Жерви.[2]

Турското му население се изселва по силата на Лозанската конвенция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. Понтийците носят със себе си иконите и църковната утвар от XV–XVI век, които днес са в църквата „Успение Богородично“.[10]

В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 180 бежански семейства и 761 души бежанци.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Панагица.[2] В селото има етнографски музей.

В землището на Ослово, на север от селото, са били разположени каракачанските колибарски селища Колиби на Янкула, северно от Ослово, и Колиби на Нана на 5 km от първото. В преброяването от 1940 година Колибите на Янкула имат 129 жители - всички каракачани. В януари 1944 година и двете колибарски селища са изгорени от германските войски.[12]

Селото е сравнително бедно и населението му мигрира към градските центрове. Произвежда се жито, развито е и овощарството и скотовъдстовото.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ослово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Аса Баглар[13][14][15] Άσά Μπαγλάρ Халинари Χαλινάρι[16] река на ЮИ от Ослово[13]
Скърката[13] Σκάρκατα Петротопос Πετρότοπος[16] връх на ЮИ от Ослово и на СЗ от Нисия (809 m)[13]
Делеклер[13] или Делеклерия[14] Ντέλεκλερ Трипотопос Τρυπότοπος[16] местност на ЮЗ от Ослово[13]
Куприва[15] Κουπρίβα Цукнида Τσουκνίδα[16] река на И от Ослово[15]
Куприва[13] Κουπρίβα Цукнидотопос Τσουκνιδότοπος[16] местност на И от Ослово[13]
Ослово[13] Όσλοβον Панагица Παναγίτσα[16] връх на З от Ослово (761,6 m)[13]
Рамна бука[13] Ρόμνα Πούκα Исия Оксия Ίσια Όξυά[16] река на С от Ослово[13]
Тъпан[13] Τάπαν Тимбанон Τύμπανον[16] връх в Нидже на С от Ослово (1515 m)[13]
Османак[13] Όσμανάκος Стратиотис Στρατιώτης[16] връх в Нидже на С от Ослово (1963,4 m)[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1327[2] 1274[2] 682[2] 912[2] 965[2] 743[2] 644[2] 727[2] 702[2] 730 682 583

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58164/3457/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-09-23. Посетен на 5 май 2018.
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. ↑ Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 2.
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  10. ↑ Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 50. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  15. ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  16. ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ослово&oldid=12188082“.