Поляци – Уикипедия
Поляци | |||||||||||||||||||||
Общ брой | 55 000 000 – 60 000 000 | ||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
По места | Полша: 37 602 000 (2011) САЩ: 10 024 711 (2006) Бразилия: 1 800 000 Канада: 984 565 Франция: 900 000 Великобритания: 500 000 Аржентина: 500 000 Белгия: 400 000 Германия: 384 808 (2007) Литва: 250 000 Ирландия: 155 000+ Австралия: 150 900 Украйна: 144 130 (2001)[1] Русия: 73 000 (2002)[2] Латвия: ок. 51 000 Чехия: 39 269 (2011)[3] Нидерландия: 39 500 Казахстан: 47 293 (1999)[4] Италия: 50 790[5] Австралия: 21 000[6] Словакия: 2602 (2001) България: 825 (2001) Хърватия: 567 (2001) | ||||||||||||||||||||
Език | полски език | ||||||||||||||||||||
Религия | Предимно католицизъм, атеизъм, протестантизъм и православно малцинство | ||||||||||||||||||||
Сродни групи | чехи, кашуби, словаци, силезци, моравци | ||||||||||||||||||||
Поляци в Общомедия |
Поляците са западнославянски народ. Значителен брой от тях живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия. В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция.
Етническите поляци се счита за наследници на древните лехити и други племена, които населяват територията на днешна Полша през късната античност. Писмената история на Полша датира от около 930 – 960 г., когато западните поляни (влиятелно племе в региона на Великополша) обединяват различните лехитски кланове под династията на Пястите, като по този начин създават първата държава на поляците.[7] Последвалото покръстване на Полша от католическата църква през 966 г. бележи приемането на Полша в обществото на Западнохристиянските църкви. През съществуването си полската държава следва толерантна политика спрямо малцинствата, което довежда до многобройни етнически и религиозни идентичности сред поляци (например полски евреи).
Поляците има важен принос към света в почти всяка голяма област на човешкото познание. Видни поляци са: Николай Коперник, Мария Кюри, Фредерик Шопен, Джоузеф Конрад и Йоан Павел II. Сред по-значимите полски емигранти (много тях принудени да напуснат родината си поради исторически перипетии) са: Юзеф Ротблат, Станислав Улам, Артур Рубинщайн, Хелена Моджеевска, Пола Негри, Тадеуш Косцюшко, Казимеж Пуласки, Збигнев Бжежински, Роза Люксембург, Тамара де Лемпицка, Самюел Голдуин, Макс Флейшер и Макс Фактор.
Разпределение на поляците по държави:
- Полша – 37,5 млн.
- САЩ – 9,5 млн.
- Германия – 1,8 млн.
- Канада – 1,1 млн.
- Франция – 1 млн.
- Беларус – 0,30 млн.
- Литва – 0,20 млн.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ukrcensus.gov.ua
- ↑ www.perepis2002.ru
- ↑ notes2.czso.cz
- ↑ www.ide.go.jp
- ↑ demo.istat.it
- ↑ www.statistik.at
- ↑ Gerard Labuda. Fragmenty dziejów Słowiańszczyzny zachodniej, t.1 – 2 p.72 2002; Henryk Łowmiański. Początki Polski: z dziejów Słowian w I tysiącleciu n.e., t. 5 p.472; Stanisław Henryk Badeni, 1923. p. 270.