Селевкиди – Уикипедия

Селевкиди
312 пр.н.е. – 63 пр.н.е.
Континент	Азия
Столица	Селевкия (305 г. пр.н.е. – 240 г. пр.н.е.) Вавилон (312 г. пр.н.е. – 305 г. пр.н.е.) Антиохия (240 г. пр.н.е. – 64 г. пр.н.е.)
Официален език	старогръцки език
Религия	Религия в Древна Гърция
Форма на управление	монархия
Площ
	4 000 000 km²
Население
	35 000 000 души
Предшественик Наследник Аршакиди
Селевкиди в Общомедия

Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. чрез неговия македонски генерал и диадох Селевк I Никатор, който през 305 пр.н.е. взема, както другите диадохи, царската титла. Той основава резиденцията си Селевкия на Тигър. Той основава една от елинистичните държави в Близкия изток, наречена Царство на Селевкидите (на старогръцки: Σελεύκεια, Seleúkeia) и го управлява до 281 пр.н.е.

Династията владее Царството на Селевкидите, най-голямата елинистична държава, обхванала територията на бившето персийско царство на Ахеменидите (без Египет). Тази огромна територия от европейска Тракия до долината на река Инд съдържа предишните самостоятелни Палестина, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Персия и Бактрия. Селевкидските царе се опитват да елинизират тези територии, като прокарват интензивна заселническа политика. Основаването на многобройни градове трябвало да привлече гръцки заселници, които да заздравят царството чрез венец от военни лагери и гръцки културни центрове.^[1] Но с времето селевкидското царство е подложено на многобройни центробежни сили. Още в средата на III в. пр. Хр. се отделят гръко-бактриийското и Партското царства. Селевкидите водят ожесточена и кървава война срещу Птолемеите, която завършва без резултати. В Мала Азия скоро се откъсват редица области под властта на местни династии (Галатия, Пергамон и др.). През Римско-сирийската война (192 – 188 пр.н.е.) сирийското селевкидско царство на Антиох III Велики е победено от Римската република. Чрез мирния договор от Апамея през 188 пр.н.е. Селевкидите са изгонени от Мала Азия и накрая владенията им остават само в рамките на Сирия.

След смъртта на Антиох VII селевкидското царство е от 129 до 63 пр.н.е. васал на Египет и Рим.

През 83 пр.н.е. арменският цар Тигран Велики (83 – 69) завладява Сирия. През 69 пр.н.е. Антиох XIII Азиатик (69 – 64), синът на Антиох X (95 – 83), от Селевкидите е поставен като клиент-цар в Сирия.

Династията управлява Царството на Селевкидите до 63 пр.н.е., когато римският генерал Помпей Велики изгонва Филип II Филоромей (65 – 63), последният цар от Селевкидите, син на Филип I (92 – 83), и образува Римската провинция Сирия. Западно от река Ефрат приемник на Селевкидите става Римската република, източно от нея – Партското царство.

Част от серията статии за
История на Иран
Персийска империя – Персийски царе
Прото-еламити (3200 – 2700 пр.н.е.) Джирофт (3000 – 500 пр.н.е.) Елам (2700 – 539 пр.н.е.) Манна (1000 – 700 пр.н.е.) Мидия (728 – 550 пр.н.е.) Ахемениди (648 – 330 пр.н.е.) Селевкиди (330 – 150 пр.н.е.) Арсакиди (250 пр.н.е. – 224 н. е.) Сасаниди (224 – 650) Ислямско завоевание (637 – 651) Омеяди (661 – 750) Абасиди (750 – 1258) Тахириди (821 – 873) Алавиди (864 – 928) Сафариди (861 – 1003) Саманиди (875 – 999) Зияриди (928 – 1043) Буиди (934 – 1055) Газневиди (963 – 1187) Селджуци (1037 – 1194) Гуриди (1149 – 1212) Хорезмшахи (1077 – 1231) Илханиди (1256 – 1353) Музафариди (1314 – 1393) Чобаниди (1337 – 1357) Джалаириди (1339 – 1432) Тимуриди (1370 – 1506) Туркомани Кара-Коюнлу (1407 – 1468) Туркомани Ак-Коюнлу (1378 – 1508) Сефевиди (1501 – 1722/1736) Хотаки (1722 – 1729) Афшариди (1736 – 1802) Зенди (1750 – 1794) Каджар (1781 – 1925) Пахлави (1925 – 1979) Иранска революция (1979) Временно правителство (1979 – 1980) Ислямска република Иран (от 1980)
п б р

• Селевк I Никатор (305 пр.н.е. – 281 пр.н.е.)
• Антиох I Сотер (281 пр.н.е. – 261 пр.н.е.)
• Антиох II Теос (261 пр.н.е. – 246 пр.н.е.)
• Селевк II Калиник (246 пр.н.е. – 225 пр.н.е.)
• Селевк III Сотер (225 пр.н.е. – 223 пр.н.е.)
• Антиох III Велики (223 пр.н.е. – 187 пр.н.е.)
• Селевк IV Филопатор (187 пр.н.е. – 175 пр.н.е.)
• Антиох IV Епифан (175 пр.н.е. – 164 пр.н.е.)
• Антиох V Евпатор (164 пр.н.е. – 162 пр.н.е.)
• Деметрий I Сотер (162 пр.н.е. – 150 пр.н.е.)
• Александър I Балас (150 пр.н.е. – 145 пр.н.е.)
• Деметрий II Никатор (145 пр.н.е. – 138 пр.н.е.)
• Антиох VI Дионисий (145 пр.н.е. – 140 пр.н.е.)
• Антиох VII Сидет (138 пр.н.е. – 129 пр.н.е.)
• Деметрий II Никатор (129 пр.н.е. – 126 пр.н.е.)
• Александър II Забинас (129 пр.н.е. – 123 пр.н.е.)
• Селевк V Филометор (126 пр.н.е. – 125 пр.н.е.)
• Антиох VIII Грюпос (125 пр.н.е. – 96 пр.н.е.)
• Антиох IX Кизикен (114 пр.н.е. – 96 пр.н.е.)
• Селевк VI Епифан (96 пр.н.е. – 95 пр.н.е.)
• Антиох X Еузеб (95 пр.н.е. – 92 пр.н.е.)
• Деметрий III Еукер (95 пр.н.е. – 87 пр.н.е.)
• Антиох XI Епифан (95 пр.н.е. – 92 пр.н.е.)
• Филип I Филаделф (95 пр.н.е. – 84 пр.н.е.)
• Антиох XII Дионисий (87 пр.н.е. – 84 пр.н.е.)
• Арменска окупация (83 пр.н.е. – 69 пр.н.е.)
• Селевк VII Кибиосакт (83 пр.н.е. – 69 пр.н.е.)
• Антиох XIII Азиатик (69 пр.н.е. – 64 пр.н.е.)
• Филип II Филоромей (65 пр.н.е. – 63 пр.н.е.)
• Римска окупация и край (63 пр.н.е.)

• John D. Grainger, A Seleukid Prosopography and Gazetteer. Brill, Leiden und Boston 1997, ISBN 90-04-10799-1.

• Йона Лендеринг, The Seleucid Empire (Syria) Архив на оригинала от 2008-08-05 в Wayback Machine., Livius.org
• Seleucids, Iran Chamber

Нормативен контрол AAT GND NLI J9U NKC NLG VIAF

Портал „История“          Портал „Азия“