Христо Радевски – Уикипедия

Христо Радевски
български поет, преводач и политик
Роден	10 октомври 1903 г. Белиш, Княжество България
Починал	14 февруари 1996 г. (92 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	поет, преводач, редактор
Политика
Партия	БКП
Убеждения	атеист
Депутат
II НС   III НС   VII НС   [1]
Литература
Жанрове	стихотворение, басня
Известни творби	„Към партията“ (1932)
Награди	„Димитровска награда“ (1950)
Семейство
Съпруга	арх. Мила Иванова, дъщеря на Антон Иванов
Деца	Антон Радевски[2]

Христо Василев Радевски е български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Член на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.^[3]

Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Има две по-големи сестри и един по-малък брат.^[4] Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). ^[5] Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).

Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ (където е коректор и експедитор) и на сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участва в нелегално комунистическо движение. На 1 февруари 1964 г. на Тодор Живков му е предадено от министъра Д. Дичев, специално съобщение, че в полицейското досие № 10747 за писателя Христо Радевски се намира писмено сведение, че от 26 август 1928 г., по времето, когато работи в редакцията на „Новини“ той е във връзка с обществената  безопасност, но случаят е потулен. Редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. ^[6]

Най-представителната стихосбирка на поета – „Въздух не достигаше“ – излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.^[7]

Член на Съюза на българските писатели (СБП) от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946–1948). Главен секретар на СБП (1949–1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.

Народен представител е в три народни събрания (1953 – 1979).

• Лауреат на „Димитровска награда“ за стихосбирката „Басни“ (1950)
• Орден „9 септември 1944 г.“ I ст. (1953)
• Орден „Народна република България“ I ст. (1963)
• Звание „Народен деятел на културата“ (1969)
• Звание „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“(1973)^[8]

Поезия

• „Към партията“ (1932)
• „Ние сме правова страна“ (1933, сатира)
• „Пулс“ (1936)
• „Извоювана родина“ (1961)
• „Небето е близко“ (1963)
• „Разоковена страна“ (1966)
• „Хора“ (1970)
• „Премъдрата книга“ (1971)
• „Лирика“ (1980)
• „Лиричен бележник“ (1981)

Хумор и сатира

• „Уважаемите“ (1947)
• „Басни“ (1954)
• „Избрани произведения. Сатири“ (1957)
• „Те още живеят“ (1959)
• „Сатира“ (1961)
• „100 басни“ (1961)
• „Не е верно ли?“ (1966)
• „Избрани стихове. Сатира“ (1975)

Произведения за деца

• „Събко-Зъбко“ (1938)
• „Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата“ (1938)
• „Наопаки“ (1943)
• „Мечтател“ (1944)
• „Китна родина“ (1962)
• „Стана весело“ (1966)
• „Весела книжка“ (1967)
• „Дванадесетте братя“ (1968)
• „Оттука почва обичта“ (1970)
• „Одумки“ (1975)
• „Въдичари“ (1975)
• „Сбъднат сън“ (1976)

Мемоари

• Живи като живите. т. I, 1970; т. II, 1972
• Личности. 1981

Преводи

• Антология на съвременната руска поезия. София: Хемус, 1938

• Произведения на Христо Радевски в Моята библиотека
• Христо Радевски в Литературен свят
• Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“

Нормативен контрол BIBSYS FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat