3-та танкова дивизия (Вермахт) – Уикипедия
3-та танкова дивизия | |
символи на дивизията през войната | |
Информация | |
---|---|
Активна | 15 октомври 1935 г. – април 1945 г. |
Държава | Нацистка Германия |
Клон | Вермахт |
Тип | танкова |
Размер | дивизия |
Битки/войни | Полска кампания, Битка за Франция, Битка при Смоленск (1941), Битка при Курск |
3-та танкова дивизия в Общомедия |
3-та танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война. Известна е още като „Мечата дивизия“ заради един от символите, които използва през войната.
История
[редактиране | редактиране на кода]3-та танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. във Вюнсдорф, 3-ти военен окръг. Войниците са основно прусаци и идват от различни военни части – моторизирана транспортна група „Цосен“ (Kraftfahr-Lehrstab Zossen), 1-ва кавалерийска дивизия, 3-та кавалерийска дивизия, 2-ри, 3-ти и 6-и моторизирани транспортни батальони, както и полицията (Landespolizei).[1]
Между 1937 и 1939 г. част от дивизията, 6-и танков полк, участва по време на гражданската война в Испания като част от легион Кондор. Дивизията участва в анексирането на Австрия[1] и в кампанията в Полша като част от 19-и корпус. Отличава се по време на битката за Франция.[2] Там участва в битката при канала Албер и в боевете южно от Брюксел и след Дюнкерк.[1]
През януари 1941 г. отстъпва няколко формации на 5-а лека дивизия, а през март получава части от други дивизии.[2]
На Източния фронт е част от група армии „Център“. През март 1942 г. е прехвърлена към група армии „Юг“, където участва в настъплението в Кавказ. Участва в боевете при Харков, защитните боеве край Днепър, в Украйна, в Полша, а след това е прехвърлена в Унгария. Остава там до април 1945 г., след което е прехвърлена в Австрия, където се предава на американската армия.[2]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]По време на съществуването си, дивизията е командвана от следните офицери:[3]
Звание | Име | Период |
---|---|---|
Генерал-лейтенант | Ернст Фесман | 15 октомври 1935 – 30 септември 1937 г. |
Генерал-лейтенант | Лео Гайр фон Швепенбург | 1 октомври 1937 – 6 октомври 1939 г. |
Генерал-майор | Хорст Щумпф | 7 октомври 1939 – септември 1940 г. |
Генерал-майор | Фридрих Кюн | септември 1940 – 4 октомври 1940 г. |
Генерал-майор | Хорст Щумпф | 5 октомври 1940 – 11 ноември 1940 г. |
Генерал-лейтенант | Валтер Модел | 13 ноември 1940 – 21 октомври 1941 г. |
Генерал-лейтенант | Херман Брайт | 22 октомври 1941 – 30 септември 1942 г. |
Генерал-майор | Франц Вестовен | 1 октомври 1942 – 20 октомври 1943 г. |
Генерал-майор | Фриц Байерлайн | 21 октомври 1943 – 4 януари 1944 г. |
Оберст | Рудолф Ланг | 5 януари 1944 – 25 май 1944 г. |
Генерал-лейтенант | Вилхелм Филипс | 25 май 1944 – 19 януари 1945 г. |
Оберст | Вилхелм Сьот | 20 януари 1945 – 18 април 1945 г. |
Оберст | Волкмар Шьоне | 19 април 1945 – 8 май 1945 г. |
Носители на награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (16)
- Носители на Германски кръст, златен (140)
- Носители на Германски кръст, сребърен (12)
- Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (35)
- Носители на Рицарски кръст (47, включително един непотвърден)
- Носители на Рицарски кръст и Орден за военни заслуги с мечове (1)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406. с. 53.
- ↑ а б в 3. Panzer-Division // Посетен на 17 април 2008.
- ↑ Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 146 – 147.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|