9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ – Уикипедия

9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“
Lycée Français Alphonse de Lamartine
Информация
Седалище	София, България
Основаване	1961 г.
Вид	езикова гимназия
Директор	Емилия Богданова-Иванова
Публични характеристики
Цветове
Патрон	Алфонс дьо Ламартин
Навигация
Местоположение в София42.688492, 23.323398
Адрес	София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 35
Телефон	02 – 987 6402
E-mail	[email protected]
Сайт	www.feg.bg

9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ е средно езиково училище в София, създадено през 1961 г. под името 9 СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“. От началото на 1990-те години носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790 – 1869), който посещава българските земи през 1832 г.

През 1881 г. мисионери – методисти основават американско девическо училище в гр. Ловеч, което набира популярност и престиж през следващите десетилетия и през 1927 г. става Американски колеж и започва да издава гимназиални дипломи. Колежът е насилствено закрит през 1948 г. като проводник на „капиталистическа идеология“, но през 1950 г. на негово място е създадено Средно училище за чужди езици – първата „нова“ езикова гимназия в България, добила популярност с историята от филма „Вчера“. Четири паралелки изучават френски език, една – английски и една – немски език. През 1956 г. английската паралелка се премества в София и поставя началото на Първа английска гимназия. През 1958 г. френският отдел се премества във Варна и основава варненската Френска гимназия. През 1960 г. от немския отдел възниква софийската немска гимназия, а през следващата 1961 г. от нея се отделя 9-а френска гимназия.

При създаването си през 1961 г. френската, заедно с немската гимназия, се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в идеалния център на София, в сградата на 9-а обикновена гимназия. Последният випуск на обикновената гимназия завършва през 1965 г. и гимназията става чисто езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, но през 1991 г. те са изнесени в новоучредената 164-та испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.

През 1976 г. Френската гимназия е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1977 г. е приета за асоциирано училище към ЮНЕСКО. При историческата си визита в България през 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран специално посещава Френската гимназия, където остава повече от предвиденото, нарушавайки протокола.

Френската гимназия има установени традиции и висок авторитет в обучението по френски език. Интензивното изучаване на езика се извършва по програма, включваща 20 часа по френски седмично в подготвителен и 8-и клас и от 6 до 8 часа в класовете след 8-и. Предметите история, география, биология/физика, химия, и философия се изучават на френски език.

През петте години на обучение се изучава задълбочено и хронологично френската литература и култура във всички нейни жанрове.

Девизът на училището е „Ще стане – защото сме заедно!“ Много важна е приемствеността – повече от половината преподаватели в гимназията са нейни възпитаници. В годините след основаването на гимназията френският език отстъпва по популярност на другите западни езици – неговият силен период е началото на XX век. Въпреки това влизането във „Френската“ е трудно – поне 10 ученика се борят за 1 място, а балът е съизмерим с този в другите елитни столични гимназии. Последното доказва, че стимулът за кандидатстване в голяма степен се дължи на високия престиж и на традициите на учебното заведение.

Френската гимназия има изградени традиции в областта на театъра. Всяка година се подготвя и изнася театрална постановка по различни пиеси от класически френски автори.^[1] Училището има хор.

Практикуват се и часове по фотография, правят се вътрешни конкурси и изложби по стените на училището.

Волейболният и Баскетболният отбор на гимназията участват в престижната лига за купа „Кларис“, която обединява елитните столични гимназии, а футболният отбор е участник в Българската училищна футболна лига. Училището има изяви и в спортовете ски, тенис, плуване, тенис на маса, шахмат.

Френската гимназия осъществява образователен и културен обмен с франкофонски училища от Европа, сред които Lycee Gerson (Париж), College Claparede Женева, Lycee Jaques Decour Париж, Lycee de Sevres Севър и др. Проекти на училището се ползват с подкрепата на Френския културен институт в София.

• Надежда Димчева (1963 – 1964)
• Симеон Симеонов (1965 – 1970)
• Виолета Боева (1970 – 1977)
• Иван Коларов (1977 – 1992)
• Александра Кузманова (1992 – 1995)
• Асен Кръстев (1996 – 2001)
• Пенка Малинска (2001 – 2008)
• Емилия Йорданова Богданова-Иванова (2009 –)

Във Френската гимназия работят опитни и висококвалифицирани преподаватели. Много от тях са автори на учебници и методически помагала, четат лекции и водят упражнения в СУ и други висши училища. Част от преподавателите по френски език са французи. За качествата на преподавателите говори фактът, че почти всички възпитаници на гимназията биват приети за студенти с изпити по предмети, различни от френски език: математика, история, литература, биология, химия.

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

• Aксиния Mихайлова – поетеса
• Албена Воденичарова – журналист, директор „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“, МВнР
• Ангелина Пискова – журналист, кореспондент на БНР в Брюксел
• проф. Антоний Тодоров – политолог
• Аспарух Иванов – актьор
• Атанас Младенов –  посланик в Италия, Малта и Сан Марино
• Борис Бонев   – Общтински съветник, един от основателите на гражданската организация „Спаси София“
• Бойко Ламбовски – журналист и писател
• Борис Чернев – актьор
• Бистра Атанасова – професор, Институт по генетика, БАН
• Валентин Пламенов – писател
• Васил Грудев – служебен министър на земеделието и храните в правителството на проф. Георги Близнашки
• Васил Сотиров – поет
• Вера Петрова – гл. ред. сп. „Бакхус“, управител на Асоциацията на културните мениджъри в България
• проф. д.ик.н. Владимир Чуков – арабист
• Георги Александров – журналист, изпълнителен директор на издателство „Егмонт България“
• Георги Димитров – дипломат, постоянен секретар на МВнР, посланик в Сърбия, външнополитически съветник на президента Георги Първанов
• Георги Табаков – директор на Българския икономически форум
• Григорий Недялков – журналист
• Гриша Атанасов – журналист и преводач, главен редактор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“
• проф. Драгомир Драганов – историк, политик
• Даниел Вачков, историк, професор
• Даниел Вълчев, юрист и политик
• Димитър Цанчев – дипломат, постоянен представител на България към ЕС, посланик в Израел, постоянен представител в ООН – Женева, заместник-министър на външните работи,
• Евгени Стайков – юрист, председател на Софийския апелативен съд (САС)
• Жак Папаро – директор на фондация „Фридрих Еберт България“
• проф. Жасмин Попова – посланик в Швеция, преподавател по европейско право
• проф. Иван Данов – архитект, министър на инвестиционното проектиране
• Ивайло Калфин – депутат в Европейския парламент, вицепремиер, министър на външните работи (2005 – 2009), министър на труда и социалната политика (2014 – 2016),
• Иван Христов – посланик в Испания, заместник-министър на външните работи
• Илияна Йотова – депутат в ЕП, вицепрезидент на България (2017 –)
• Йоана Буковска – актриса
• Искрен Пецов – музикант
• д-р Калин Димитров – археолог, Национален археологически институт с музей; Център за подводна археология, Созопол
• Карла Рахал – актриса и певица
• проф. Климент Ходжов – учен
• Копринка Червенкова – гл. редактор на вестник „Култура“
• Кънчо Стойчев – социолог, ГАЛЪП
• проф. д-р Лидия Катрова – стоматолог
• Крум Зарков  – народен представител в 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание, министър на правосъдието в служебното правителство на Гълъб Донев.
• проф. д-р Лъчезар Трайков – лекар
• Любомир Павлов – собственик на ТВ7
• Любомир Найденов – преводач, журналист
• Марин Райков – дипломат, посланик в Париж и Рим, служебен премиер (2013), зам. министър на външните работи
• Мариета Ангелова – актриса
• Мартин Ганев – изп. директор на фонд CSIF
• Мартина Шопова – водеща на „5 по Рихтер“ и „Сутрин в 7“ по ТВ7
• Мая Георгиева – изп. директор на Първа инвестиционна банка
• Надежда Михайлова – министър на външните работи (1997 – 2001), депутат в ЕП (2009 – 2014), посланик в Турция
• Ники Илиев – фотомодел и ТВ водещ
• д-р Никола Василев – вицепремиер, министър на здравеопазването (1991 – 1992 и 1994 – 1995), зав. клиника в УБ „Майчин дом“, кавалер на Ордена на Почетния легион
• Николай Милков – дипломат, заместник-министър на външните работи (2004 – 2005); постоянен секретар на МО (2009 – 2013); посланик в Румъния, Канада, Франция и ЮНЕСКО, постоянен представител в НАТО, министър на външните работи в служебното правителство на Гълъб Донев.
• Николай Теохаров – адвокат
• Нено Димов – депутат в XL НС, министър на околната среда и водите на България (2017 – 2020)
• Огнян Димов – ген. директор на ТВ2
• Огнян Цолов – солист на рок група „Фактор“
• Орлин Бориславов – продуцент и водещ на радио и ТВ предаването „Микрофон и мишка“
• Павел Станчев – изп. директор на Нова телевизия
• Петър Лисицов (Пешо Пърпъла) – музикален журналист
• Пламен Юруков – председател на СДС
• Радан Кънев – политик, председател на ДСБ
• Райна Гаврилова – историчка
• Ружа Лазарова – писател
• Румен Захариев – първият дипломиран български експерт-демограф.
• Румен Янчев – изп. директор на БУЛСТРАД.
• Рупен Гарабедян – актьор.
• Светлана Жекова – служебен министър на околната среда и водите в правителството на проф. Георги Близнашки.
• Сергей Сергеев – волейболист, съдия по волейбол, доктор на технологичните науки.
• Силвия Лулчева – актриса
• Слави Бинев – политик, народен представител в XLIII народно събрание, евродепутат (2007 – 2014), спортист и бизнесмен
• проф. д-р Славка Цанова – Технически университет София
• Спас Спасов – философ, професор в Университет Монреал
• Станислав Върбанов – професионален ТВ готвач.
• Станислав Даскалов – актьор
• Стефан Иванов – журналист и писател
• Стефан Командарев – кинорежисьор
• Стефан Тафров – дипломат, заместник министър на външните работи, посланик в Италия, Великобритания, Франция, постоянен представител на България в ООН, кавалер на Ордена на Почетния легион
• Стефан Сърчаджиев – актьор
• Стоян Михалев – музикант
• Татяна Ваксберг – журналистка
• Татяна Чонкова – ген. секретар на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
• Тодорка Минева – преводач
• Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ
• Христо Бонински – спортен журналист
• Катя Тодорова – посланик в Мароко, заместник-министър на външните работи
• Юрий Борисов – журналист, писател и политик
• проф. д-р Цекомир Воденичаров – декан на ФОЗ, Медицински университет
• Георги Трайков – журналист. Дългогодишен заместник главен редактор на вестник „Труд“