In Through the Out Door – Уикипедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
In Through the Out Door | ||||
Албум на Лед Зепелин | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | ноември–декември 1978 г., Polar Studios, Стокхолм, Швеция | |||
Издаден | 15 август 1979 г. | |||
Жанр | рок рокабили ню-уейв поп-рок диско | |||
Времетраене | 42:25 | |||
Музикален издател | Суан Сонг | |||
Пореден албум | 8-и | |||
Език | английски | |||
Професионална оценка | ||||
Хронология на Лед Зепелин | ||||
| ||||
Сингли от | ||||
|
In Through the Out Door е осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin и съдържа изцяло нов материал.
Информация
[редактиране | редактиране на кода]Той е записан в период от три седмици през ноември и декември 1978 г. Последният студиен запис на Лед Зепелин е осъществен в Швеция, в звукозаписното студио на местната легендарна поп група ABBA. Албумът изобилства от синтезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, за разлика от предния студиен запис на групата Presence, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици.
Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на Цепелин. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост и засилващия се алкохолизъм на барабаниста Джон Бонъм, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.
Въпреки успеха на албума, някъде по това време Лед Зепелин спират да правят концерти на големи стадиони, предпочитайки по-малките зали, поради изместването фокуса на масовата публика и критиците от тях за сметка на новопоявилите се пънк групи, които се радват на все по-голям успех. За да се приспособят към новото време, Цепелин започват да импровизират по-малко на сцена, а Пейдж вкарва повече дисторжън в китарните си партии.
Още първата песен в албума, In the evening подсказва за промените в групата. Плант, завърнал се на рок сцената, след загубата на сина си няколко години по-рано, е по-енергичен от всякога, вокалите му са силни и уверени. South Bound Suarez и Fool in the rain са вдъхновени от регето и латино музиката, а Hod Dog е трибют към Елвис Пресли, изпълнен в рокабили стил. Carouselambra е най-дългата песен в албума, с няколко клавишни сола на Джоунс, измествайки типичните китарни, изпълнявани от Пейдж в по-ранните албуми. All of my love също съдържа клавишно соло и е трибют към починалия син на Плант. Въпреки това, последната песен I'm gonna crawl е с преобладаващи китари, напомнящи за някогашната мощ на Пейдж.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]- Джон Бонъм – барабани и перкусии
- Джон Пол Джоунс – четири и осемструнна баскитара/синтезатор
- Джими Пейдж – акустична и електрическа китара
- Робърт Плант – вокали
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Страна едно
[редактиране | редактиране на кода]№ | Име | Време |
---|---|---|
1. | In the Evening | 6:49 |
2. | South Bound Saurez | 4:12 |
3. | Fool in the Rain | 6:12 |
4. | Hot Dog | 3:17 |
Страна две
[редактиране | редактиране на кода]№ | Име | Време |
---|---|---|
1. | Carouselambra | 10:32 |
2. | All My Love | 5:51 |
3. | I'm Gonna Crawl | 5:30 |
|