Led Zeppelin (албум) – Уикипедия

Led Zeppelin
Албум на Лед Зепелин
ЗаписанСептември – октомври 1968 г., Лондон, Англия
Издаден12 януари 1969 г.
ЖанрРок
СтиловеБлус рок, хардрок, хевиметъл
Времетраене44:26
Музикален издателАтлантик
Пореден албум1-ви
Езиканглийски
Хронология на Лед Зепелин
Led Zeppelin Led Zeppelin II (1969)
Сингли от Led Zeppelin
  1. Good Times Bad Times / Communication Breakdown
    Издаден: 10 март 1969

Led Zeppelin е едноименният дебютен студиен албум на британската рок група „Лед Зепелин“, който излиза през 1969 г. Албумът се смята до днес за един от най-важните записи в историята на хардрока и образец за множество бъдещи групи. За пръв път дистерните китари са на преден план и служат за основа на структурата на песните, което слага началото на един непознат дотогава стил, интерпретиращ блуса и ранния рокендрол по един коренно различен начин. Повечето песни са написани от китариста Джими Пейдж с частичното съдействие на останалите музиканти. В някои от тях обаче се прокрадват мотиви от композиции на съществуващи по това време групи и изпълнители, за което Пейдж признава години по-късно, въпреки че на обложката не е изрично указано. Песента You Shook Me представлява свободна интерпретация по едноименната песен на блус изпълнителите Уили Диксън и Дж. Б. Леноар. Уили Диксън е и оригиналният изпълнител на песента I Can't Quit You Baby, също намерила място в албума.

Led Zeppelin отбелязва огромен комерсиален успех за времето си, най-вече в САЩ, където единствено албумите на „Бийтълс“ се продават по-добре.

През август 1968 г. английската рок група „Ярдбърдс“ окончателно се разпада. Китаристът Джими Пейдж, последният член на групата, получава правата върху името и няколко договорни задължения за концерти на Скандинавския полуостров. Пейдж решава да изпълни скандинавското турне с нова група, за съставянето на която се обръща към басиста Джон Пол Джоунс, вокалиста Робърт Плант и барабаниста Джон Бонъм. През септември 1968 г. изнася серия от концерти в Скандинавия под името „Ню Ярбърдс“. Турнето е основано на материал от репертоара на „Ярбърдс“, както и някои нови песни като Communication Breakdown, I Can't Quit You Baby, You Shook Me, Babe I'm Gonna Leave You и How Many More Times. Месец след завръщането в Англия, през октомври 1968 г., Пейдж променя името на групата на „Лед Зепелин“. Групата влиза в студио Олимпик в Лондон, за да запише дебютния си албум.

Запис и продуциране

[редактиране | редактиране на кода]

В интервю през 1990 г. Пейдж признава, че са били необходими само 36 часа студийно време, проточили се в рамките на няколко седмици, за записа на албума, включително за миксирането. Джими добавя, че е сигурен за часовете, тъй като пази фактурата от сметката, платена на студиото. Една от основните причини за краткия период на записа на албума е фактът, че репертоарът, избран да попадне в плочата, е добре познат и многократно изпълняван от групата по време на скандинавското турне през септември 1968. „Групата просто започна да развива аранжиментите от скандинавското турне и аз знаех точно какъв саунд търся, обяснява Пейдж. – Постигнахме целта си невероятно бързо.“

Тъй като групата още не е подписала окончателен договор с „Атлантик Рекърдс“, Пейдж и мениджърът Питър Грант плащат за сесиите от собствени средства и групата е принудена да пести студийното време.

Led Zeppelin
Име Време
1. Good Times Bad Times 2:46
2. Babe I'm Gonna Leave You 6:42
3. You Shook Me 6:28
4. Dazed and Confused 6:28
5. Your Time Is Gonna Come 4:34
6. Black Mountain Side 2:12
7. Communication Breakdown 2:30
8. I Can't Quit You Baby 4:42
9. How Many More Times 8:27
44:26
  • Джими Пейдж – продуцент
  • Глин Джонс – записи
  • Питър Грант – изпълнителен продуцент
  • Джордж Марино – дигитален ремастеринг
  • Крис Дреха – фотографии
  • Джордж Харди – обложка