STS-38 – Уикипедия
STS-38 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Атлантис“ |
Полет на совалка № | 37 |
Полет на „Атлантис“ № | 7 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39A |
Старт | 15 ноември 1990 23:48:15 UTC |
Кацане | 20 ноември 1990 21:42:42 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 33 |
Продължителност на полета | 4 денонощия 21 часа 54 минути 31 секунди |
Брой обиколки | 79 |
Изминато разстояние | 3 291 199 км |
Височина на орбитата | 263 км |
Апогей | 226 км |
Перигей | 78 км |
Наклон на орбитата | 28,5° |
Период | 87,5 мин |
Маса | Спътник: ~3000 кг; ускорител на спътника: ~18 000 кг; полезен товар: ~21 000 кг |
NSSDC ID | 1990-097A |
NORAD ID | 20935 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 5 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно: Гимар, Кълбъртсън, Спрингер, Коуви, Мийд | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-41 | STS-35 |
STS-38 в Общомедия |
STS-38 e тридесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и седми полет на совалката Атлантис. Основната цел на мисията е извеждане в орбита на шпионския спътник „USA-67“ по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Ричард Коуви трети космически полет |
Пилот | Франк Кълбъртсън първи космически полет |
Специалист на мисията 1 | Робърт Спрингър втори космически полет |
Специалист на мисията 2 | Карл Мийд първи космически полет |
Специалист на мисията 3 | Чарлс Гимар първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]По време на седмия си полет в полза на Министерството на отбраната на САЩ, „Атлантис“ извежда разузнавателен спътник USA-67, който се предполага, че е тип Магнум-(ELINT – electronic intelligence, електронно разузнаване). Той е изведен от товарния отсек на совалката на седмата обиколка от полета и по-късно се разполага на геосинхронна орбита над територията на СССР. Други подобни спътници са изведени при мисии STS-51C и STS-33. Една от първите му задачи е наблюдение на събитията по време на първата война в Залива през 1990 г.
Кацането на совалката е забавено с 1 ден заради лошото време и силните ветрове в района на Военновъздушната база „Едуардс“. Прогнозата за продължаващо лошо време довежда до решението да се предприеме кацане в КЦ „Кенеди“. Това е първото кацане в КЦ „Кенеди“ за совалката и първото за совалка от април 1985 г., мисия STS-51D на совалката Дискавъри.
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса:
- На спътника: ~3000 кг
- Ускорител на спътника: ~18 000 кг
- Полезен товар: ~21 000 кг
- Перигей: 78 км
- Апогей: 226 км
- Инклинация: 28,5°
- Орбитален период: 87.5 мин
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Совалките „Атлантис“ и „Колумбия“ на стартовата площадка в КЦ „Кенеди“.
- Совалката в орбита.
- Слънчева светлина на повърхността на океана.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine. ((en))
- STS-38 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. ((en))
|