STS-37 – Уикипедия

STS-37
Данни за кораба
Име на кораба	„Атлантис“
Полет на совалка №	39
Полет на „Атлантис“ №	8
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт	5 април 1991 14:22:44 UTC
Кацане	11 април 1991 11:55:29 UTC
Място на кацане	База на ВВС „Едуардс“, писта 33
Продължителност на полета	5 денонощия 23 часа 32 минути 44 секунди
Брой обиколки	144
Изминато разстояние	3 952 972 км
Височина на орбитата	459 км
Апогей	462 км
Перигей	450 км
Наклон на орбитата	28,5°
Период	93,7 мин
Маса	при старта: 116 040 кг при кацането: 86 651 кг полезен товар: 17 204 кг
NSSDC ID	1991-027A
NORAD ID	21224
Данни за екипажа
Членове на екипажа	5
Снимка на екипажа
от ляво надясно: Камерън, Апт, Нейгел, Рос, Годуин
Свързани космически мисии
Предишна	Следваща
STS-35	STS-39
STS-37 в Общомедия

STS-37 e тридесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и осми полет на совалката Атлантис. Основната задача на тази мисия е извеждането в космоса на рентгеновата гама-обсерватория „Комптън“.

• Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Стартът на мисията е планиран и осъществен за 5 април 1991 г. в 14:18 UTC.

Основният полезен товар е гама-лъчевата обсерватория (CGRO) е изведен на третия ден от полета. Това е втората от четирите планирани големи космически обсерватории на НАСА (първата е космическия телескоп Хъбъл, стартирала с мисия STS-31 през април 1990 г.). С негова помощ се наблюдават в продължение на 2 години високоенергийни гама излъчвания, които не могат да проникнат през земната атмосфера. Със своето тегло от повече от 15 тона, той е най-тежкият спътник, намиращ се в ниска орбита и изведен от космическа совалка. Той е и първият спътник, имащ възможност за дозареждане с гориво от совалката. След пет месеца в космоса, през които носи името Gamma Ray Observatory е наречен на името на Нобеловия лауреат Артър Холи Комптън (Compton Gamma Ray Observatory) След няколко месеца той е бил в чест на физик и Нобелов лауреат Артър Холи Комптън в Compton Gamma Ray обсерватория преименува.

При извеждането от товарния отсек се установява, че антената за контрол на телескопа не се е разтворила. Затова се налага да се направи извънредно излизане в открития космос. Това е първата непланирана космическа разходка от мисия STS-51D насам (април 1985 г.). На следващия ден се осъществява първата планирана космическа разходка от мисия STS-61B насам (ноември 1985 г.). По време на някое от излизанията се оказва, че ръкавицата на единия от астронавтите (не се разкрива кой от двамата) е пробита вероятно от космически боклук. Любопитното е, че пробивът е забелязан чак след приключване на мисията по излизането в открития космос и връщането на борда на совалката, тъй като не е имало спад на налягане в костюма.

Кацане става на 11 април 1991 г., в 13:55 UTC на писта 33 на военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния. Заради лошото време в района на базата кацането е отложено с 1 ден. Седмица по-късно совалката е транспортирана до космическия център „Джон Ф. Кенеди“.

• Маса:
  • При старта: 116 040 кг
  • При кацането: 86 651 кг
  • Полезен товар: 17 204 кг
• Перигей: 450 км
• Апогей: 462 км
• Инклинация: 28,5°
• Орбитален период: 93.7 мин

• 
  Схема на космическия телескоп.
• 
  Стартът на Атлантис, мисия STS-37.
• 
  Обсерваторията „Комптън“ излиза от товарния отсек на совалката.
• 
  Астронавтите Джери Рос и Джером Апт по време на второто излизане в открития космос.
• 
  Джером Апт в открития космос.
• 
  Джери Рос в открития космос.
• 
  Приземяването на совалката в авиобазата „Едуардс“, Калифорния.

• Хронология на мисията Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine. ((en))
• STS-37 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2008-11-27 в Wayback Machine. ((en))

п б р Совалка Атлантис (OV-104) STS-51J | STS-61B | STS-27 | STS-30 | STS-34 | STS-36 | STS-38 | STS-37 | STS-43 | STS-44 | STS-45 | STS-46 | STS-66 | STS-71 | STS-74 | STS-76 | STS-79 | STS-81 | STS-84 | STS-86 | STS-101 | STS-106 | STS-98 | STS-104 | STS-110 | STS-112 | STS-115 |STS-117 | STS-122 | STS-125 | STS-129 | STS-132 | STS-135