STS-41B – Уикипедия

STS-41B
Данни за кораба
Име на корабаЧалънджър
Полет на совалка №10
Полет на „Чалънджър“ №4
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт3 февруари 1984 13:00:00 UTC
Кацане11 февруари 1984 12:15:55 UTC
Място на кацанеКЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета7 денонощия 23 часа 15 минути 55 секунди
Брой обиколки128
Изминато разстояние5 329 150 км
Височина на орбитата350 км
Апогей317 км
Перигей307 км
Наклон на орбитата28,5°
Период90,8 мин
Масана старта: 113 603 кг
при приземяването: 91 280 кг
полезен товар: 22 323 кг
NSSDC ID1984-011С
NORAD ID14681
Данни за екипажа
Членове на екипажа5
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Бранд, Гибсън, прави: Стюарт, Макниър, Макендлес
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-9 STS-41C
STS-41B в Общомедия

STS-41B e десетата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и четвърти полет на совалката Чалънджър. Това е първият полет, обозначен по новата система за номерация и вместо STS-11 e номериран STS-41В (мисия STS-10 е отменена поради забавен полезен товар).

Пост Астронавт
Командир Ванс Бранд
трети космически полет
Пилот Робърт Гибсън
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Брюс Маккендлес
първи космически полет
Специалист на мисията 2 Роналд Макниър
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Робърт Стюарт
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

По новата номерацията на полетите

[редактиране | редактиране на кода]

Съкращението STS (Space Transportation System) се следва от сериен номер, предварително одобрен за всяка мисия. От този полет се въвежда нов начин за номериране мисиите на совалките. След абревиатурата STS следват две цифри, първата от които означава финансовата година, за която е планиран полетът. Финансовата година в САЩ започва на 1 октомври. Следващото число, показва космодрумът, от който е изстреляна совалката. Всички осъществени мисии са само с номер 1, което означава Космическия център „Кенеди“. Теоретично, би могло да има и номер 2 – базата Ванденберг, но тя никога не е била използвана на практика (макар и да има няколко планирани старта оттам). Така записана мисията STS-41B означава, че това е мисия в рамките на финансовата 1984 година (1 октомври 1983 – 30 септември 1984), насрочена за старт от космическия център „Кенеди“ и насрочена за втора мисия (макар че тя в крайна сметка се реализира като първа заради отменената STS-10 – STS-41А). Според старата номерация трябва да е полет STS-11.

Совалката е изстреляна успешно на 3 февруари 1984 г. от космическия център „Кенеди“ в 8:00 EST. Полезният товар на совалката са два комуникационни спътника (Westar 6 и Palapa B-2 (Индонезия)), пуснати в орбита около 8 часа след старта. Спътниците обаче са пуснати в по-ниска от разчетната орбита. По-късно двата спътника са прибрани успешно следващия ноември, по време на мисия STS-51A на совалката Дискавъри. Тези операции доказват огромните транспортни възможности на космическите кораби за многократно използване. За първи път са изведени два спътника едновременно, макар че експериментът е определен от НАСА като неуспешен поради посочената причина.

На четвъртия ден от мисията, астронавтите Брус Маккендлес и Робърт Стюарт извършват съответно първата и втората космическа разходка с помощта на пилотируем маневриращ модул (на английски: Manned Maneuvering Unit). Брус Маккендлес е първият „човек-спътник“ на Земята, отдалечил се на 98 м. (320 фута) от совалката. На седмия ден на мисията, астронавтите извършват трета и четвърта космическа разходка за изпробване методите на „улавянето“ и прибиране на спътници за ремонт, което е планирано за следващата мисия STS-41C. Общата продължителност на излизанията в космоса е 12 часа и 12 минути.

Полетът е с продължителност 7 денонощия 23 часа 15 минути и 55 секунди и приключва на 11 февруари 1984 г., в 7:15 EST в космическия център „Кенеди“. Това е първото кацане на космически кораб на мястото, от което е стартирал.

Резултати от мисията

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки частичния неуспех с комуникационните сателити, мисията STS-41B е определена като една от най-успешните мисии на НАСА. За първи път космически кораб излита и каца на едно и също място. За първи път един космически кораб извежда на околоземна орбита два спътника. За първи път астронавт излиза и маневрира в открития космос без да е вързан за кораба. Мисията доказва големите транспортни възможности и експлоатационна универсалност на космическите кораби от четвърто поколение Спейс шатъл. Тя показва и отличната подготовка на американските астронавти, които изпълняват експеримент, за който не са тренирали и който не е предвиден в нейните параметри.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • При излитане: 113 603 кг
    • При кацане: 91 280 кг
    • Маса на полезния товар: 22 323 кг
  • Перигей: 307 км
  • Апогей: 318 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 90.8 мин.
Участници Начало Край Продължителност
1 Брюс Маккендлес и Робърт Стюарт 7 февруари 1984 8 февруари 1984 5 часа 55 минути
2 Брюс Маккендлес и Робърт Стюарт 9 февруари 1984 10 февруари 1984 6 часа 17 минути