French
DeutschСафриди – Уикипедия
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Сафриди | ||||||||||||||||||
 Японски сафрид (T. japonicus) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Rafinesque, 1810 | ||||||||||||||||||
| Сафриди в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сафридите (Trachurus) са род хищни соленоводни пасажни риби от семейство сафридови. Съществуват над 15 вида, които са разпространени в Атлантическия океан, Тихия океан, Индийския океан и в прилежащите им морета. В Черно море се среща подвидът Черноморски сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus), който се храни с хамсия, цаца, попчета и ракообразни. В зависимост от средата, която обитава, сафридът достига размер до 45 cm.
Сезонност в улова и екология
[редактиране | редактиране на кода]Няма забранен сезон за улов на сафрид поради твърде дългия размножителен период. Минималният размер, допустим за улов, е 12 cm. 100-грамовите рибки са обикновено с дължина около 23 cm. Сафридът не трябва да бъде голям. Към момента сафридът е на второ място по количество промишлен улов в Черно море след цацата. Сафридът има дълга продължителност на живота – достига до 15 години, като за това време може да достигне до 35 – 40 cm дължина и да натрупа около 500 g телесна маса. Най-големият сафрид е уловен в Torbay, Англия и е тежал 1,5 kg.
Класификация, осебености и ареал
[редактиране | редактиране на кода]Сафридът е от семейство Carangidae, което е в близка родственост с тези на лефера и на лаврака. Главата му е голяма и е приблизително една четвърт от общата дължина на рибата. Когато сафридът е току-що уловен, кожата на горната част на тялото и главата са тъмно сиво-сини и със зеленикави оттенъци; долната част на тялото и главата са сребристо бели, с метален блясък и виолетов оттенък, а коремът е бял. Тъмното петно на ръба на капака на хрилете е друга отличителна маркировка на сафрида. Ситния сафрид наричат граца, а едрия – хаймана. Виж за локалните и чуждите имена на сафрида.
Сафридът се среща във водите от островите Кабо Верде до Гибралтарския проток, включително и в Средиземно и Черно море и на север по протежение на Атлантическия океан и Северно море. Сафридът е най-труден за улов по време на размножителния период, тъй като тогава рибките са разпръснати или са в малки групи. По-големите риби сафрид мигрират, като пътуват на север през лятото и могат да достигнат чак до норвежкото крайбрежие на Северно море през септември. На север сафридът зимува по ръба на континенталния шелф от Ирландия към Бискайския залив, Северно море и Ламанша.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
