Арсени Йовков – Уикипедия

Арсени Йовков
български революционер
Роден	25 март 1882 г. Селци, Османска империя
Починал	14 септември 1924 г. (42 г.) Бараково, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Арсени Йовков в Общомедия

Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар^[1][2] е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.^[3][4]

Арсени Йовков е роден в 1882 година в Селци, тогава в Дебърската каза на Османската империя, днес в община Струга в Северна Македония. Той е син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.^[5] В Битоля му преподават Гьорче Петров и Пере Тошев.^[6] В навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение.^[7][3] Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов.^[6] Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражени, Арсени става войвода на неговата чета.^[3]

След погрома на въстанието се оттегля в Гърция, където е хвърлен в затвор в Лариса.^[6] Емигрира в Свободна България и се установява във Варна.^[6]

Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец. По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).

След войните в 1920 година се установява в София.^[6] Основава Дебърското братство в София и го ръководи.^[7][3] Участва като делегат от Дебърското братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[8]

След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.^[3] Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония.^[9] Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.^[9]

Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста.^[10] Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.^[7][3]

След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.^[11]

Автор е на поемите „Проклетина“ (1905),^[12][9] „Люлебургаз“ (1912),^{[13][9][14][9]} написана докато е още ученик в Битоля,^[6] „Гости“, „Илинден“, написана във Варна,^[6] и други, някои от които остават в ръкопис^[9] както и на „Ода за 1000-годишнината на Цар Борис“ (1907)^[15].

Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“.^[9] Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“.^[9] Пише върху характера и развитието на българската народна песен.^[9][16][17] Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон.^[9] По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.^[9][18]

През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.^[19][20][21] Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в-к „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.^[22]

Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и че македонците трябва да бъдат по-големи българи от самите българи.^[23]

• „Има ли малцинства?“, статия на Арсени Йовков публикувана във в-к „Пирин“, год. II, бр. 26, София, 6 април 1924 г.
• „Българи в Македония“, статия на Арсени Йовков публикувана във в-к „20 юли. Македоно – Одрински лист“, год. I, бр. 1, София, 14 април 1924 г.
• „Нашата кауза“, статия на Арсени Йовков публикувана във в-к „Илинден“, год. II, бр. 5, София, 5 февруари 1922 г.
• Поемата „Люлебургаз“, Варна, 1912 г. в „Библиотека Струмски“
• „Литературна безпътица“, статия на Арсени Йовков публикувана в сп. „Мироглед“, год. I, кн. I, София, януари 1922 г.
• „Българският правопис“, публикувано в сп. „Мироглед“, год. I, книга V, София, май 1922 г.
• „Български народни песни“, публикувано в сп. „Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 г.
• „Поглед към построяването ново училище в Дебър“, публикувано във в-к „Дебърски глас“, год. I, бр. 21 и 22, София, 23 и 30 август 1909 г.
• „Македонски театър (По случай бенефиса на Войдан Чернодрински)“, публикувано във в-к „Илинден“, год. II, бр. 10, София, 11 март 1922 г.
• „Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)“, публикувано във в-к „Илинден“, год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 г.
• „На чисто...“, публикувано във в-к „20 юлий“, год. I, София, 27 април 1924 г.
• "Ода за цар Бориса", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. VIII, бр. 2044, София, 3 май 1907 година

Портал „Македония“