Бенбоу (линеен кораб, 1913) – Уикипедия

„Бенбоу“ HMS Benbow
Линкорът „Бенбоу“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Айрън Дюк“
Производител	William Beardmore and Company в Глазгоу, Великобритания.
Служба
Поръчан	1911 г.
Заложен	30 май 1912 г.
Спуснат на вода	12 ноември 1913 г.
Влиза в строй	7 октомври 1914 г.
Изведен от експлоатация	1929 г., утилизиран
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	25 400 t (нормална) 30 030 t (пълна)
Дължина	187,2 m (по КВЛ) 190 m (максимална)
Ширина	27,5 m (максимална)
Газене	8,74 m (средно, при нормална водоизместимост) 9,98 m (средно, при пълна водоизместимост)
Броня	главен пояс: 203 – 305 mm; горен пояс: 203 mm; траверси: 38 – 203 mm; горна палуба: 37 – 51 mm; барбети: 76 – 254 mm; кули ГК: 280 mm; бойна рубка: 76 – 305 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 29 000 к.с. (проектна)
Скорост	21,25 възела (39,36 km/h)
Далечина на плаване	8100 морски мили при 12 възела ход 4500 при 20 възела ход 3800 на пълен ход[1]
Екипаж	925 души (във военно време до 1180)
Въоръжение
Артилерия	5x2 343 mm; 12x1 152 mm 4x1 47 mm (салютни); 5x1 7,71 mm картечници „Викерс“; 1x1 76 mm (десантно оръдие) Зенитна артилерия: 2x1 76 mm; 10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпедно въоръжение	4 x 533 mm ТА
Самолети	2 полетни платформи за самолети-коректировчици (свалени 1920 – 1927 г.)
„Бенбоу“ в Общомедия

Бенбоу (на английски: HMS Benbow) е британски линеен кораб от типа „Айрън Дюк“. Третият кораб на тази серия линкори и третият кораб на флота, който е наречен е в чест на адмирал Джон Бенбоу. „Бенбоу“ е заложен на 30 май 1912 г. в корабостроителницата на Уилям Бирдмор и компания, в Глазгоу. Спуснат на вода на 12 ноември 1913 г. и влиза в състава на флота на 7 октомври 1914 г.

По време на Първата световна война „Бенбоу“ влиза в бойния състав на Гранд Флийта, базиращ се в Скапа Флоу и оглавява едно от подразделенията на флота в главното военноморско сражение. „Бенбоу“ провежда остатъка от войната в английски води, след края на войната е изпратен в Средиземноморието, а след това в Черно море. „Бенбоу“ взема участие в Гражданската война в Русия. Той води бомбардировка по бреговите позиции на червените в поддръжка на Бялата армия до техния крах през 1920 г. „Бенбоу“ остава в състава на Средиземноморския флот до 1926 г., когато се връща в Атлантическия флот.

„Бенбоу“ е отписан през 1929 г., разоръжен е в съответствие с Лондонското военноморско съглашение през 1930 г. и е продаден за разкомплектоване за металл през 1931 г.

• Списък на дредноутите и супердредноутите
• Списък на линкорите по страна

на руски език

• Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
• Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
• П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с. ISBN 5-17-038536-6.

на английски език

• Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9.
• Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
• All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Hore, Peter. Battleships of World War I. London, Southwater Books, 2006. ISBN 978-1-84476-377-1.

на немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

• IRON DUKE battleships (1914) ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Бенбоу (линеен кораб, 1913)

п б р Линкори на Кралските военноморски сили на Великобритания Индивидуални проекти HMS Dreadnought HMS Neptune HMS Agincourt HMS Erin HMS Vanguard Тип „Белерофонт“ HMS Bellerophon HMS Superb HMS Téméraire Тип „Сейнт Винсент“ HMS St Vincent HMS Collingwood HMS Vanguard Тип „Колосус“ HMS Colossus HMS Hercules Тип „Орион“ HMS Orion HMS Monarch HMS Conqueror HMS Thunderer Тип „Кинг Джордж V“ (1911) HMS King George V HMS Centurion HMS Audacious HMS Ajax Тип „Айрън Дюк“ HMS Iron Duke HMS Marlborough HMS Benbow HMS Emperor of India Тип „Канада“ HMS Canada HMS India (преправен на стапела в самолетоносач) Тип „Куин Елизабет“ HMS Queen Elizabeth HMS Warspite HMS Barham HMS Valiant HMS Malaya HMS Agincourt (поръчката е отменена) Тип „Ривендж“ („Роял Соверен“) HMS Royal Oak HMS Royal Sovereign HMS Revenge HMS Resolution HMS Ramillies Тип N3 планирани, но не строени Тип „Нелсън“ HMS Nelson HMS Rodney Тип „Кинг Джордж V“ (1939) HMS King George V HMS Prince of Wales HMS Duke of York HMS Anson HMS Howe Тип „Темерер“ или „Лайън“ Lion (незавършен) Temeraire (незавършен) Conqueror (планиран) Thunderer (планиран)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Benbow (1913) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​