Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ – Уикипедия

Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ Queen Elizabeth-class battleship
Линкорът „Куин Елизабет“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Куин Елизабет“
Производител	Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания.
Служба
Поръчан	1912 г.
Заложен	21 октомври 1912 г.
Спуснат на вода	12 октомври 1913 г.
Влиза в строй	22 декември 1914 г.
Изведен от експлоатация	утилизирани/потопен
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	33 110 t (стандартна) 33 790 t (пълна)
Дължина	183,41 m (между перпендикулярите) 197,03 m (максимална)
Ширина	27,5 m (максимална)
Газене	9,35 m (средно, при стандартна водоизместимост) 10,35 m (при пълна водоизместимост)
Броня	главен пояс: 203 – 330 mm; горен пояс: 152 mm; траверси: 102 – 152 mm; горна палуба: 25 – 76 mm; барбети: 178 – 254 mm; кули ГК: 279 – 330 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 330 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons или Brown-Curtis; 24 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow; 4 гребни винта; 56 000 к.с.
Скорост	23 възела (43 km/h)
Далечина на плаване	5 000 морски мили при 12 възела ход
Екипаж	960 – 1250 души
Въоръжение
Артилерия	4x2 381 mm; 16x1 152 mm Зенитна артилерия: 2x1 76,2 mm
Торпедно въоръжение	4 x 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ в Общомедия

Куин Елизабет (на английски: Queen Elizabeth) са серия британски линейни кораби – супердредноути. Главният кораб на серията е кръстен в чест на английската кралица Елизабет I. Тази серия кораби превъзхожда своите предшественици – дредноутите от типа Айрън Дюк в Кралския ВМФ по огнева мощ и скорост. Немските дредноути от типа König също отстъпват на тези кораби, обаче дредноутите от типа Байерн са сравними по характеристики, с изключение по-малката скорост. Също на линкорите от типа „Куин Елизабет“ за първи път е въведено нефтено отопление на котлите.

В техния проект има много общо с корабите от типа „Айрън Дьюк“, но в същото време има ред важни нововъведения, така че строителството на линкорите от типа „Куин Елизабет“ следва да се разглежда като един от крайъгълните моменти в историята на военното корабостроене.

Със спуска на вода на „Дредноут“ Британската империя започва нова епоха в гонката в морските въоръжения. Даже такива страни, като Османската империя, Бразилия, Аржентина, Чили започват да строят планове за снабдяването на своите флотове с дредноути. Великобритания, в съответствие с принципа на „двудържавния стандарт“, също продължава увеличаването на своя флот. През 1911 г. Първи лорд на Адмиралтейството става Уинстън Чърчил. По първоначални планове, програмата за 1912 г. трябва да включва 3 подобрени линкора от типа „Айрън Дьюк“ и линеен крайцер. Обаче новият Първи лорд на Адмиралтейството, със свойствената му енергиея, заповядва да се разработи проект с главен калибър от 15 дюйм, макар проектните работи по създаването на такива оръдия още даже да не са завършени. Причината за това стават слуховете за това, че Германия планира да увеличи калибъра на своите морски оръдия (за това, че сведенията са лъжливи, в Англия узнават много по-късно), а също и това, че в американския и японския флотове стандарт стават 14-дюймовите оръдия. Адмиралтейството застава пред дилема – или да рискува и да заложи кораби с неизпробвано въоръжение, или да строи кораби с вече изпробовано въоръжение, но със заведомо отстъпващо въоръжение на равнозначните кораби на другите държави. След непродължителни обсъждания избират първият вариант. Elswick Ordnance Company изпълнива поставената задача. Новото оръдие 15"/42cal Mk I показва не само по-голяма точност в сравнение с 13,5" Mk V, но и по-голяма пробивна способност и увеличена далечина на стрелбата.

Корабите от типа „Queen Elisabeth“, стават най-старите дредноути, активно участващи във Втората световна война.

След като е избран калибър за главната артилерия, настава времето да се подготви проект за кораба-носител на даденото въоръжение. Първоначалният проект има стандартната планировка: десет оръдия в пет кули – по две в краищата линейно-терасовидно и една в средата на кораба, скорост около 21 възела, бордова броня с дебелина 330 мм. Разчетите показват, че масата на 381-мм снаряда допуска възможността да се съкрати броя на оръдията до осем, и даже в този случай се осигурява превъзходство в залпа над „Айрън Дюк“. Десетте 343-мм оръдия „Mk.V“ дават тегло на бордовия залп 6350 кг, а осемте 381-мм оръдия имат бордов залп 6804 кг. В резултат на изчисленията, за сметка на отстраняването на средната кула икономисаното тегло и място позволяват да се поставят допълнителни механизми и котли за получаването на по-висока скорост. Във връзка с това е разработена нова тактическа концепция за използването на новите линкори. Предполага се да се създаде от тях бързоходно звено, което ще може да изпълни обхвата на неприятелската колона или със своя мощен огън рязко да усили огневата мощ на някоя от частите на флота, съсредоточавайки огъня по отделен кораб или отделна ескадра на неприятеля. За такова използване на линкорите им е необходима скорост не по-малко от 23 възела, а по-добре даже 25 възела.

Разположението на батареята противоминни оръдия е безусловно слабото място в проекта. Както и на „Айрън Дюк“, те страдат от същото – в лошо време те са заливани с вода.^[1] Кърмовото оръдие се налага да бъде демонтирано.

Разпределението на бронята е аналогично на „Айрън Дюк“, някъде броневата защита на новите линкори е усъвършенствана, някъде отслабена. Дебелината на броневия пояс по водолинията се увеличава от 305 до 330 мм, а по продължение на главната палуба дебелината на бронята намалява от 203 до 152 мм. Всички прегради са със 152-мм дебелина, под барбета на кула „А“ дебелината на преградата намалява до 51 мм. Бронята на палубите на места изтънява до 6 мм, обаче като цяло е 95 мм в средната част на кораба вместо 89 мм, както е на „Айрън Дюк“, а противоторпедните прегради – дебелината на които се увеличава от 38 мм до 51 мм преминават надлъжно по целия корпус,^[2] но зад тях няма въглищни ями.

Силовата установка на корабите от типа „Куин Елизабет“ се състои от два комплекта парни турбини на Парсънс или Къртис с пряко подаване към валовете. Всеки комплект турбини се състои от турбини високо налягане за преден и заден ход и турбини ниско налягане за преден и заден ход. Машинното отделение е разделено на три надлъжни отсека. Турбините за ниско налягане се намират в средния отсек, а турбините високо налягане – във външните. Те въртят четири трилопастни винта от манганов бронз. Независимо от заложената в проекта скорост от 25 възела, поради строително претоварване, кораба има увеличено газене и никога не е развивал над 24 възела заради голямото хидродинамично съпротивление. Без форсиране на машините скоростта съставлява 23 възела.

Два турбогенератора с мощност 450 кВт и два турбогенератора по 200 киловата осигуряват кораба с електроенергия с постоянно напрежение 200 В.

Системата за опресняване на морска вода се състои от две установки с обща производителност 650 т на денонощие.

• „HMS Barham“
• „HMS Malaya“
• „HMS Queen Elizabeth“
• „HMS Valiant“
• „HMS Warspite“

Канадският Бил за военноморска помощ от 1912 г. (Borden’s Naval Aid Bill) предполага заделянето на средства за построяването на три съвременни дредноута (възможно с имена Acadia, Quebec и Ontario), които, най-вероятно, трябва да са още три кораба от този тип, подобно на спонсирирания от Федеративните Щати на Малайзия „Малая“ Обаче била е отхвърлен от Сената на Канада, в който болшинството места тогава има опозиционната Либерална партия.^[6] Не е известно, дали тези кораби са предназначени за Кралския флот, както „Малая“ или линейният крайцер „Ню Зеланд“, или за състава на Кралския Канадски флот.

	„Ню Йорк“[7]  САЩ	„Куин Елизабет“[8][9]  Великобритания	„Айрън Дюк“[10]  Великобритания	„Дерфлингер“[11]  Германия	„Кьониг“[12]  Германия
Година на залагане	1911	1912	1912	1912	1911
Година на влизане в строй	1914	1915	1914	1914	1914
Водоизместимост, нормална, т	27 432	29 200	25 400	26 600	25 390
Пълна, т[Коментари 1]	28 820	33 020	30 032	31 200	29 200
Тип СУ	ПМ	ПТ	ПТ	ПТ	ПТ
Мощност, к.с.	28 100	56 000	29 000	63 000	31 000
Пълна скорост, въз.	21	23	21,25	26,5	21
Максимална скорост, въз.	21,13	24	21,5 – 22,0	25,5 – 26,5	21,2 – 21,3
Далечина, мили (на скорост, въз.)	7684 (12)	5000 (12)	4500 (20) 8100 (12)	5600 (14)	6800 (12)
Брониране, мм
Пояс	305	330	305	300	350
Палуба	35 – 63	70 – 95	45 – 89	50 – 80	60 – 100
Кули	356	330	279	270	300
Барбети	254	254	254	260	300
Рубка	305	279	279	300	350
Схема на разполагане на въоръжението
Въоръжение	5×2 356/45 21×1×127/51 4 ТА	4×2×381/42 16×152/45 2×76,2 2×1 47-мм 4 ТА	5×2×343/45 12×152-мм/45 4×1 47-мм 4 ТА	4×2×305/50 12×1×150/45 4×1×88 4 ТА	5×2×305/50 14×1×150/45 10×1×88 5 ТА

• Списък на дредноутите и супердредноутите
• Списък на линкорите по страна

на руски език

• Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
• А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с.

на английски език

• Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
• All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

на немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

• QUEEN ELIZABETH battleships (1915 – 1916) ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Куин Елизабет“

п б р Линкори на Кралските военноморски сили на Великобритания Индивидуални проекти HMS Dreadnought HMS Neptune HMS Agincourt HMS Erin HMS Vanguard Тип „Белерофонт“ HMS Bellerophon HMS Superb HMS Téméraire Тип „Сейнт Винсент“ HMS St Vincent HMS Collingwood HMS Vanguard Тип „Колосус“ HMS Colossus HMS Hercules Тип „Орион“ HMS Orion HMS Monarch HMS Conqueror HMS Thunderer Тип „Кинг Джордж V“ (1911) HMS King George V HMS Centurion HMS Audacious HMS Ajax Тип „Айрън Дюк“ HMS Iron Duke HMS Marlborough HMS Benbow HMS Emperor of India Тип „Канада“ HMS Canada HMS India (преправен на стапела в самолетоносач) Тип „Куин Елизабет“ HMS Queen Elizabeth HMS Warspite HMS Barham HMS Valiant HMS Malaya HMS Agincourt (поръчката е отменена) Тип „Ривендж“ („Роял Соверен“) HMS Royal Oak HMS Royal Sovereign HMS Revenge HMS Resolution HMS Ramillies Тип N3 планирани, но не строени Тип „Нелсън“ HMS Nelson HMS Rodney Тип „Кинг Джордж V“ (1939) HMS King George V HMS Prince of Wales HMS Duke of York HMS Anson HMS Howe Тип „Темерер“ или „Лайън“ Lion (незавършен) Temeraire (незавършен) Conqueror (планиран) Thunderer (планиран)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Куин Элизабет““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​