French
DeutschБогословец – Уикипедия
Тази статия е за селото. За планината вижте Богословец (планина).
| Богословец Богословец | |
| — село — | |
 Дяволската стена, гравюра от 1842 г. | |
  Богословец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 425 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 2227 |
| Богословец в Общомедия | |
Богословец (на македонска литературна норма: Богословец) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 11 километра южно от общинския център град Свети Никола и на 4 километра южно от първокласния път Велес – Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Богословец е чисто българско село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1825 година. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Богословецъ брои 320 жители, всички българи християни.[1]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Богославец (Bogoslavetz) се състои от 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Богословец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богословац (Bogoslovac) като българско християнско село.[4]
В 1994 година селото има 2, а в 2002 година – 4 жители.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Богословец
Арсо Илиев (1860 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[6]- Дане Георгиев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[7]
- Йованче, деец на ВМОРО и ВМРО[8]
- Йорде Чолаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 година[9]
- Митре Монов (1882 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[10]
- Моне Тодоров (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[10]
- Сане Арсов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ а б Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
| ||||||||
