Стоян Бъчваров (революционер) – Уикипедия

Стоян Бъчваров
български революционер
Роден	2 февруари 1879 г. Разград, Княжество България
Починал	12 март 1903 г. (24 г.) Карбинци, Османска империя

Стоян Атанасов Бъчваров или Бъчварчето^[1][2] е български революционер, щипски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3][4]

Стоян Бъчваров е роден на 2 февруари 1879 година в Разград^[5] в семейството на Атанас Георгиев и Стойка Атанасова, преселници от село Арнаут. Семейството е бедно, а баща му умира, когато Стоян е на 5 години. Удна година учи в Разградската гимназия, но поради липса на средства напуска и става чирак в дърводелска работилница. След 5-6 години, вече като майстор столар, се мести в Русе, където работи в работилницата на майстор немец. В Русе се жени за македонска българка от заможно семейство.^[6]

В 1902 година, при раздвижването на революционната македонска и тракийска емиграция, заминава за София, сближава се с революционните дейци на Върховния комитет и влиза в четата на капитан Стефан Димитриев, която действа в района на Горноджумайско. След несполучливо сражение с османците, четата се връща обратно в Свободна България.^[6]

В началото на следващата 1903 година е определен за щипски войвода.^[7] На 2 февруари четата му от 26 човека минава границата при Цървена ябълка заедно с демирхисарската чета на Силян Пардов и навлиза в Саската долина в подножието на Султан тепе.^[6][2] На 5 февруари към четата се присъединяват войводата на част от Щипската чета поручик Атанасов и войводата на Кочанската чета Делчо Коцев. След поход на 6 февруари се разделят при Мишинските колиби с Атанасов и Коцев, а на 10 февруари пристигат в Балван, където се срещат с войводите на части от Щипската чета Гено Димитров и Христо Съчанов.^[8]

Бъчваров изпраща Съчанов с 8 души по долината на Крива Лакавица, а Димитров с 6 души към Скопско да ревизират организационните тела по селата, а самият той остава в Балван, за да раздаде оръжието и боеприпасите на населението.^[8] В Балван четата екзекутира арнаутин золумаджия, но местен жител предава за случката в Щип и съобщава имената на 12 души, членове на балванския революционен комитет,^[9] посочва гроба на арнаутина, както и това, че в района има чета. Дванадесетте души стават нелегални, но властта, известена за четата, започва да изпраща серия потери.^[10]

Бъчваров получава пратка оръжие от поручик Атанасов и заминава за Лъкавицата да я раздава, като се среща с четата на Съчанов,^[10] а след това и с тази на Димитров. Заради многобройните потери решават да заминат за Радовишко. През Въртешка стигат до Гарван, където обаче се натъкват на потеря от 200 души и се укриват в едно блато.^[11] Пленяват четирима аскери в Ерджелия,^[12] които по-късно убиват.^[13] Разбиват конен отряд от 9 души на главореза бюлюкбашия Ешар ефенди и го избиват целия,^[14] след което тръгват по пътя Кошево-Карбинци-Балван. Властите, известени за избиването на отряда на Ешар ефенди, блокират с войска Богословец и пратят масови претърсвания,^[15] като след четата тръгва силна потеря, като потери заемат и околните пътища. Четата се връша в Богословец, оттам в Кошево и оттам сутринта на 11 март 1903 година стига в Карбинци. Четата обаче без да разбере е била открита и по следите ѝ е вървяла потеря.^[16]

На следващия ден четите са обградени от пет табура кавалерия^[17] и цялата пехота от щипския гарнизон, както и войска от околните кази,^[18] общо около 1200 души.^[19] Начело са щипският каймакамин и щипският комендант.^[20] Обградена в четири къщи,^[21] четата води тежко сражение, което продължава няколко часа. В сражението загиват всички четници без един.^[22][23][24] Бъчваров загива при опит да вземе невзривила се бомба.^[25] От турска страна жертвите според единствения оцелял четник Стоян Хаджиниколов са 450-500.^[19] Загива и щипският комендант, а каймакаминът е ранен.^[26]

Според Ковачев преди началото на сражението Бъчваров заявява:

Портал „Биографии“          Портал „Македония“          Портал „История на България“