Босна (село) – Уикипедия

Босна
Босна 43.962855, 26.969441 Босна
Общи данни
Население	368 души[1] (15 март 2024 г.) 27,1 души/km²
Землище	13,616 km²
Надм. височина	59 m
Пощ. код	7533
Тел. код	08662
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	05757
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    – кмет	Ситово Сезгин Алиибрям (ДПС; 2015)
Кметство    – кмет	Босна Денис Рюстем (ДПС)

Босна е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.

Село Босна се намира на 8 км от общинския център Ситово и на 35 км от областния център Силистра.

Основатели на селото се смятат Бошнаковият род, изселили се преди два века от Босна и Херцеговина. И от там произлиза името му.

През 1947 година комунистическият режим създава при селото концентрационен лагер за жени, който е закрит няколко години по-късно,^[2] а лагеристките прехвърлени в Белене.

Джамията е построена през 1862 година.

Голямата Чешма е построена през 1854-1856 година с послание, написано на османски език с арабски букви, издълбани на камъка над голямата чучура, гласящо: „Построена е да дарява щастие на бащи и синове, да излива доброто на слънцето и небето върху жителите на Босна, да бъде благославян техният род, тъй както е славно името на Пророка Мохамед“ – Юмер уста.

Тук на 22 май 1989 година е проведен мирен митинг срещу т.нар. Възродителен процес. По този повод е издигнат паметник-чешма на площада пред кметството, където е проведено събитието. Надписът на мемориалната плоча, поставена на предната страна на паметника гласи: "Тук на 22 май 1989 г. се проведе митинг срещу „Възродителния процес“ да няма повече подобен повод! Вечно братство между етносите в България!"

• Хюсеин Расим Гюлер – поет
• Хабил Курт – поет
• Исмаил Исмаилов – депутат
• Али Осман – скулптор

„Село Босна – легенда и истина“ – книга за историята на селото, написана от Хабил Курт.

От тук към Юга започва най-голямата гора (158 000 дка) в Североизточна България „Зли дол“ и съответно и Лудогорието, а към Севера Край Дунавска Добруджа.

След 9 септември 1944 година край селото е изграден един от първите комунистически лагери за принудителен труд за жени. По лагерите са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти, бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти, заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.