Велмевци – Уикипедия

Велмевци
Велмевци
— село —
Стара къща във Велмевци
Стара къща във Велмевци
41.3469° с. ш. 21.0102° и. д.
Велмевци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина950 m
Население7 души (2002)
Пощенски код6255
МПС кодBT
Велмевци в Общомедия

Велмевци (на македонска литературна норма: Велмевци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km2, от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от Димитър Дечев, Йордан Пиперката, Христо Пасхов и поп Кузман Попдимитров
Селската чешма

Смята се, че селото е заселено от преселници от Велмей, Дебърца, избягали от спахийско насилие. Тома Смилянич пише в началото на 30-те години на ХХ век, че всички родове в селото, без рода Пейцовци, произхождат от Дебърца, както и че имат роднини във Велмей. [2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства).[3] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 13 ханета във Велмевци дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[4]

В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1838 година, „Света Богородица“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година.[5][6] Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.[7] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велмевци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 139 къщи.[9]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.[10] Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото има 744, а през 1907 година -738 жители. Броят на къщите е 134, а на венчилата - 171. 70 души са на гурбет - предимно като хлебари в Румъния.[11]

В 1909 година във Велмевци е донесена първата футболна топка. В памет на това на селската чешма има футболна топка.[1]

В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

След освобождението на част от Вардарска Македония по време на Втората световна война, на 2 май 1943 година във Велмевци е основано читалище „Д-р Кр. Н. Михайловски“ с 31 члена, председател Никола Мошаров и секретар - Борис Иванов.[13][14]

В 1948 година селото има 619 жители.[1] В 1961 година има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,[15] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е напът да се обезлюди напълно.[16]

Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Честване през 1943 година по повод откриване на паметника на Йордан Пиперката и загиналите с него четници
Родени във Велмевци
  • Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Глигор Стоянов Даскалов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Иван Щерьов (1888 – 1939), четник от ВМОРО
  • Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Северна Македония, агент на югославските тайни служби
  • Йон Христов Тренев, български революционер от ВМОРО[18]
  • Коце Велмевчето, терорист и четник на ВМОРО[19][20]
  • Кръсте Стойков Стефанов, български революционер от ВМОРО[18]
  • Кръстьо Михайловски (1866 - ?), български лекар
  • Момир Цветанов Петрев, български революционер от ВМОРО[21]
  • Никола Стоянов Димитриев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Секула Стоянов Андрев, български революционер от ВМОРО[22]
  • Серафим Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов – Пашата[23]
  • Симеон Смилев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Ставре Лазаров Апостолов, български революционер от ВМОРО[22]
  • Тома Найденов (1886 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Траян Христов Тренев, български революционер от ВМОРО[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Велмевци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-07-16. Посетен на 20 август 2018.
  2. ↑ Смиљанић, Tома, Кичевија СЕЗ 51, Насеља и порекло становништва 28, Београд 1935, 482.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
  5. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 20. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  7. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  11. ↑ Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 51-52, 64, 66.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  13. ↑ Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 – 1944, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 3, с. 129.
  14. ↑ Централен държавен архив, ф. 264К, оп. 2, а.е. 6934.
  15. ↑ Велмевци на сайта на Община Демир Хисар
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008 
  17. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  19. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
  20. ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  21. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  22. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велмевци&oldid=12484766“.