Венчъри Гран При – Уикипедия

Венчъри Гран При Venturi Grand Prix
База	Монте Карло
Собственик	Гилдо Паланка Пастор Леонардо ди Каприо
Технически директор	Брис Геярдон
Шаси	Далара
Двигател	Венчъри
Гуми	Мишлен
Генерален спонсор	Фондация Албер II
Уебсайт	venturi.fiaformulae.com
Участие във Формула Е
Дебют	Пекин 2014
Активни години	2014 –
Състезания	33
Победи	0
Общо точки	160
Първи позиции	1
НБО	2
[[:commons:Category:Venturi Formula E Team| Венчъри Гран При Venturi Grand Prix]] в Общомедия

Венчъри Гран При е отбор от Формула Е, създаден през 2014 г. от Гилдо Паланка Пастор, Леонардо ди Каприо, Франческо Коста и Берт Хедая.

В дебютния сезон на Формула Е пилоти на отбора са Ник Хайдфелд и Стефан Саразен. Най-доброто класиране на пилот на отбора е третото място на Хайдфелд в Москва. Саразен записва една пол позиция в последния кръг в Лондон, а в самото състезание пресича първи финиша, но впоследствие е наказан с 49 секунди заради превишаване на енергийния лимит и пада до 15-о място.^[1] С общо 53 точки отборът завършва на предпоследно място в генеалното класиране, а при пилотите Хайдфелд е 12-и, а Саразен – 14-и, съответно с 31 и 22 точки.

След падането на забраната за разработка на собствена задвижваща система през сезон 2015/16, отборът решава сам да се занимава с това. Освен това тимът на Драгън Рейсинг обявява, че през този сезон ще закупи изработените от Венчъри компоненти. Стефан Саразен остава в отбора, докато Ник Хайдфелд подписва договор с Махиндра Рейсинг. На негово място е привлечен бившият шампион във Формула 1 и Индикар Жак Вилньов.^[2] След само три старта Жав Вилньов напуска шампионата заради неразбирателство с шефовете на Венчъри относно бъдещото развитие на отбора, а неговото място заема Майк Конуей.^[3] Тримата пилоти записват общо 77 точки, които отреждат на Венчъри шесто място в класирането при отборите. Във всеки един от стартовете Саразен завършва в зоната на точките и със 70 точки заема шесто място в крайното класиране при пилотите. Конуей остава 16-и със седем, а Вилньов не записва точки и е 20-и.

След края на сезон 2015/16 Майк Конуей решава да се посвети на състезанията за издръжливост и на негово място е привлечен пилотът от ДТМ Маро Енгел.^[4] По средата на сезон 2016/17 Стефан Саразен заема мястото на Естебан Гутиерес в отбора на Тачита, който от своя страна замества контузения пилот на Дейл Койн Рейсинг Себастиан Бурде в Индикар.^[5] Овакантеното място във Венчъри заема Том Дилман,^[6] който в един старт от сезона вече е карал за Венчъри, замествайки Маро Енгел, който има ангажимент в ДТМ.^[7] В крайното класиране Енгел е 17-и със 16 точки, Дилман е 19-и с 12, а Саразен добавя две точки към общия сбор от 30, с които Венчъри остава девети в класирането при отборите.

Име	Сезони	Съст.	Поб.	ПП	НБО	Под.	Точки
Жак Вилньов	15/16	3	0	0	0	0	0
Майк Конуей	15/16	7	0	0	0	0	7
Маро Енгел	16/17	11	0	0	2	0	16
Ник Хайдфелд	14/15	11	0	0	0	1	31
Стефан Саразен	14/15-16/17	27	0	1	0	1	94
Том Дилман	16/17	7	0	0	0	0	12

Сезон	Болид	Гуми	№	Пилоти	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	Т	ОТ	М
2014/15	Спарк-Рено SRT 01E	М			ПЕК	ПУТ	ПУН	БУЕ	МАЯ	ЛБИ	МОН	БЕР	МОС	ЛОН						53	9-о
			23	Ник Хайдфелд	13†	DSQ	10	8	12	11	10	5	3	13	Ret				31
			30	Стефан Саразен	9	12	Ret	10	Ret	10	7	6	14	10	15				22
2015/2016	Спарк-Венчъри VM200-FE-01	М			ПЕК	ПУТ	ПУН	БУЕ	МЕК	ЛБИ	ПАР	БЕР	ЛОН							77	6-о
			4	Стефан Саразен	9	4	9	4	9	2	5	10	10	5					70
			12	Жак Вилньов	14	11	DNS											0
				Майк Конуей				15	12	10	14	8	9	13					7
2016/17	Спарк-Венчъри VM200-FE-02	М			ХКГ	МАР	БУЕ	МЕК	МОН	ПАР	БЕР		НЙС		МРЛ					30	9-о
			4	Стефан Саразен	10	12	12	15	15	10									2
				Том Дилман							18	15	13	7	10	10			8
			5							8									4
				Маро Енгел	9	Ret	Ret	Ret	5		9	Ret	Ret	Ret	12	18			16
2017/18		М			ХКГ		МАР	САН	МЕК	СПА	РИМ	ПАР	БЕР	ЦЮР	НЙС		МРЛ
				0
				0