Вилхелм Рьонтген – Уикипедия

Вилхелм Рьонтген Wilhelm Conrad Röntgen
германски физик
Роден	27 март 1845 г. Ленеп, Германия
Починал	10 февруари 1923 г. (77 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Гисен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих[1] Цюрихски университет Утрехтски университет Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Аугуст Кунт
Работил в	Страсбургски университет, Гисенски университет, Вюрцбургски университет, Мюнхенски университет
Видни студенти	Херман Марч, Абрам Йоффе
Известен с	Рентгеново лъчение
Награди	първата Нобелова награда за физика (1901)
Подпис
Вилхелм Рьонтген в Общомедия

Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; на немски: Wilhelm Conrad Röntgen) е германски физик.

На 8 ноември 1895 година Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентген. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.

Роден е на 27 март 1845 година в Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в Утрехт, а после се премества в Цюрих. Завършва Цюрихската политехника (1866) и получава диплома за машинен инженер. Следващите години изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрастен от него) и защитава дисертация на тема „Изследвания на газовете“. През 1870 г. придружава Кунт като негов асистент във Вюрцбург и публикува във вюрцбургските „Анали на физиката и химията“ първото си научно изследване.

Става професор по физика в Страсбург (1876 – 1879), след това – професор в Хесен и директор на Физическия институт (1879 – 1888). В периода (1888 – 1900) е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет. След 5 години е избран за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие – Х-лъчите.

Следващите години (1900 – 1920) твори в Мюнхенския университет. Първата му научна статия е върху специфичната топлоемкост на газовете. По-късно публикува трудове, свързани с топлинната проводимост на кристалите и влиянието на налягането върху индекса на пречупване, преминаване на поляризирана светлина през магнитно поле и други.

През 1919 г. Рьонтген става почетен член на Немското физическо дружество. След година е пенсиониран от професорското си място в Мюнхен.

На 19 януари 1872 г. се оженва за Анна Берта Лудвиг – дъщеря на цюрихски собственик на пансион. Нямат собствени деца. През 1887 г. семейството взема при себе си шестгодишната Жозефина Берта – дъщеря на починалия единствен брат на Анна, и по-късно я осиновяват.

Рьонтген умира на 10 февруари 1923 г. от рак на 77-годишна възраст в Мюнхен. Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи, поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Когато умира, вече е останал почти без средства. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена. Погребан е в Гисен в семейното гробище на родителите си.

Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакуумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.

Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.

Когато заредена частица навлезе във вещество, тя губи от своята скорост и излъчва електромагнитни вълни. Сноп намаляващи скоростта си електрони излъчва вълни с най-различни дължини и затова поражда непрекъснат рентгенов спектър в рамките на съответната част от електромагнитната скала, както и отделни линии на характеристично лъчение, обусловено от йонизацията на веществото на анода и използвано за изследването му.

Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.

• Рентгеново лъчение

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вилхелм Рьонтген.

• В.Рьонтген на страницата за Нобелови лауреати ((en))
• Музей на Рьонтген в Германия ((de))

п б р Нобелова награда за физика Лауреати на наградата 1901 - 1919 Рьонтген (1901)  • Лоренц, Зееман (1902)  • Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри (1903)  • Релей (1904)  • Ленард (1905)  • Дж.Дж.Томсън (1906)  • Майкелсън (1907)  • Липман (1908)  • Маркони, Браун (1909)  • Ван дер Ваалс (1910)  • Вин (1911)  • Дален (1912)  • Камерлинг Онес (1913)  • Фон Лауе (1914)  • Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг (1915)  • Баркла (1917)  • Планк (1918)  • Щарк (1919) 1920 - 1939 Гийом (1920)  • Айнщайн (1921)  • Бор (1922)  • Миликан (1923)  • Сигбан (1924)  • Франк, Херц (1925)  • Перен (1926)  • Комптън, Ч.Уилсън (1927)  • О.Ричардсън (1928)  • Дьо Бройл (1929)  • Раман (1930)  • Хайзенберг (1932)  • Шрьодингер, Дирак (1933)  • Чадуик (1935)  • Хес, Андерсън (1936)  • Дейвисън, Дж.П.Томсън (1937)  • Ферми (1938)  • Лорънс (1939) 1940 - 1959 Щерн (1943)  • Раби (1944)  • Паули (1945)  • Бриджман (1946)  • Епълтън (1947)  • Блакет (1948)  • Юкава (1949)  • Поуел (1950)  • Кокрофт, Уолтън (1951)  • Блох, Пърсел (1952)  • Цернике (1953)  • Борн, Боте (1954)  • Лам, Куш (1955)  • Шокли, Бардийн, Братейн (1956)  • Ян, Ли (1957)  • Черенков, Франк, Там (1958)  • Сегре, Чембърлейн (1959) 1960 - 1979 Глейзър (1960)  • Хофщетер, Мьосбауер (1961)  • Ландау (1962)  • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963)  • Таунс, Басов, Прохоров (1964)  • Томонага, Швингър, Файнман (1965)  • Кастлер (1966)  • Бете (1967)  • Алварес (1968)  • Гел-Ман (1969)  • Алфвен, Неел (1970)  • Габор (1971)  • Бардийн, Купър, Шрифър (1972)  • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973)  • Райл, Хюиш (1974)  • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975)  • Рихтер, Тинг (1976)  • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977)  • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978)  • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) 1980 - 1999 Кронин, Фич (1980)  • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981)  • К.Уилсън (1982)  • Чандрасекар, Фаулър (1983)  • Рубия, Ван дер Меер (1984)  • Фон Клицинг (1985)  • Руска, Биниг, Рорер (1986)  • Беднорц, Мюлер (1987)  • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988)  • Рамзи, Демелт, Паул (1989)  • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990)  • Дьо Жен (1991)  • Шарпак (1992)  • Хълс, Тейлър (1993)  • Брокхауз, Шул (1994)  • Пърл, Рейнс (1995)  • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996)  • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997)  • Лафлин, Щьормер, Ци (1998)  • 'Т Хоофт, Велтман (1999) 2000 - 2019 Алфьоров, Крьомер, Килби (2000)  • Корнел, Кетерле, Уиман (2001)  • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002)  • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003)  • Грос, Полицер, Уилчек (2004)  • Глаубер, Хол, Хeнш (2005)  • Мадър, Смут (2006)  • Ферт, Грюнберг (2007)  • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008)  • Као, Бойл, Смит (2009)  • Гейм, Новосьолов (2010)  • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011)  • Арош, Уайнленд (2012)  • Хигс, Англер (2013)  • Акасаки, Амано, Накамура (2014)  • Каджита, Макдоналд (2015)  • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016)  • Уайс, Торн, Бариш (2017)  • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018)  • Пийбълс, Майор, Кело (2019) 2020 - 2039 Пенроуз, Генцел, Гез (2020)  • Манабе, Хаселман, Паризи (2021)  • Аспе, Клаузър, Цайлингер (2022)  • Л'Юие, Краус, Агостини (2023)  • Хопфилд, Хинтън (2024)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa MGP NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN RKD ICCU Scopus LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH