Филип Ленард – Уикипедия

Филип Ленард Lénárd Fülöp
германски физик
Роден	7 юни 1862 г. Братислава, дн. Словакия
Починал	20 май 1947 г. (84 г.) Меселхаузен, Германия
Погребан	Федерална република Германия
Националност	Унгария  Германия
Учил в	Хайделбергски университет[1]
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Роберт Бунзен
Работил в	Вроцлавски университет Университет на Кил
Известен с	своите изследвания на катодните лъчи
Награди	Нобелова награда за физика (1905)
Филип Ленард в Общомедия

Филип Ленард (на унгарски: Lénárd Fülöp, Ленард Фюльоп) е германски физик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за физика през 1905 година „за своите изследвания на катодните лъчи“.

Филип Едуард Антон фон Ленард е роден на 7 юни 1862 година в Пресбург, днес Братислава. Изучава физика в Хайделбергския университет при Роберт Бунзен и в Берлинския университет при Херман фон Хелмхолц. През 1886 г. Ленард защитил докторат върху трептенията на водните капки. От 1887 до 1890 г. е асистент на Георг Квинке (специалист по молекулярна физика, акустика и оптика) в Хайделбергския университет, а през 1891 г. става асистент в университета в Бон при Хайнрих Херц, добил вече известност с откриването на електромагнитните вълни^[2]. Заедно с Херц провеждат изследвания в областта на катодните лъчи, за които по-късно получава Нобелова награда (1905).

След смъртта на Херц Ленард работил като професор последователно в университетите Бреслау (днес Вроцлав), Аахен, Хайделберг и Кил. От 1907 г. е професор по експериментална физика в Хайделбергския университет, а през 1909 г. става директор на Радиологичния институт към университета. Неговите големи приноси във физиката са свързани с върхови събития от периода 1895 – 1905 г. като откриването на рентгеновите лъчи и на електрона, както и обяснението на фотоефекта.

Той е първият известен учен, който открито обявява симпатиите си към националсоциалистическата партия на Германия. През 1926 година дори се среща с Хитлер в Хайделберг. Когато през 1932 година се пенсионира, получава много награди от нацисткото правителство.

Умира на 20 май 1947 година в Меселхаузен, Германия.

• ((en)) Биография на Филип Ленард на сайт на Нобеловите награди
• ((en)) За катодните лъчи. Нобелова лекция
• ((en)) Катодна тръба

Тази статия за физик все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

п б р Нобелова награда за физика Лауреати на наградата 1901 - 1919 Рьонтген (1901)  • Лоренц, Зееман (1902)  • Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри (1903)  • Релей (1904)  • Ленард (1905)  • Дж.Дж.Томсън (1906)  • Майкелсън (1907)  • Липман (1908)  • Маркони, Браун (1909)  • Ван дер Ваалс (1910)  • Вин (1911)  • Дален (1912)  • Камерлинг Онес (1913)  • Фон Лауе (1914)  • Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг (1915)  • Баркла (1917)  • Планк (1918)  • Щарк (1919) 1920 - 1939 Гийом (1920)  • Айнщайн (1921)  • Бор (1922)  • Миликан (1923)  • Сигбан (1924)  • Франк, Херц (1925)  • Перен (1926)  • Комптън, Ч.Уилсън (1927)  • О.Ричардсън (1928)  • Дьо Бройл (1929)  • Раман (1930)  • Хайзенберг (1932)  • Шрьодингер, Дирак (1933)  • Чадуик (1935)  • Хес, Андерсън (1936)  • Дейвисън, Дж.П.Томсън (1937)  • Ферми (1938)  • Лорънс (1939) 1940 - 1959 Щерн (1943)  • Раби (1944)  • Паули (1945)  • Бриджман (1946)  • Епълтън (1947)  • Блакет (1948)  • Юкава (1949)  • Поуел (1950)  • Кокрофт, Уолтън (1951)  • Блох, Пърсел (1952)  • Цернике (1953)  • Борн, Боте (1954)  • Лам, Куш (1955)  • Шокли, Бардийн, Братейн (1956)  • Ян, Ли (1957)  • Черенков, Франк, Там (1958)  • Сегре, Чембърлейн (1959) 1960 - 1979 Глейзър (1960)  • Хофщетер, Мьосбауер (1961)  • Ландау (1962)  • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963)  • Таунс, Басов, Прохоров (1964)  • Томонага, Швингър, Файнман (1965)  • Кастлер (1966)  • Бете (1967)  • Алварес (1968)  • Гел-Ман (1969)  • Алфвен, Неел (1970)  • Габор (1971)  • Бардийн, Купър, Шрифър (1972)  • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973)  • Райл, Хюиш (1974)  • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975)  • Рихтер, Тинг (1976)  • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977)  • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978)  • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) 1980 - 1999 Кронин, Фич (1980)  • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981)  • К.Уилсън (1982)  • Чандрасекар, Фаулър (1983)  • Рубия, Ван дер Меер (1984)  • Фон Клицинг (1985)  • Руска, Биниг, Рорер (1986)  • Беднорц, Мюлер (1987)  • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988)  • Рамзи, Демелт, Паул (1989)  • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990)  • Дьо Жен (1991)  • Шарпак (1992)  • Хълс, Тейлър (1993)  • Брокхауз, Шул (1994)  • Пърл, Рейнс (1995)  • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996)  • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997)  • Лафлин, Щьормер, Ци (1998)  • 'Т Хоофт, Велтман (1999) 2000 - 2019 Алфьоров, Крьомер, Килби (2000)  • Корнел, Кетерле, Уиман (2001)  • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002)  • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003)  • Грос, Полицер, Уилчек (2004)  • Глаубер, Хол, Хeнш (2005)  • Мадър, Смут (2006)  • Ферт, Грюнберг (2007)  • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008)  • Као, Бойл, Смит (2009)  • Гейм, Новосьолов (2010)  • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011)  • Арош, Уайнленд (2012)  • Хигс, Англер (2013)  • Акасаки, Амано, Накамура (2014)  • Каджита, Макдоналд (2015)  • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016)  • Уайс, Торн, Бариш (2017)  • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018)  • Пийбълс, Майор, Кело (2019) 2020 - 2039 Пенроуз, Генцел, Гез (2020)  • Манабе, Хаселман, Паризи (2021)  • Аспе, Клаузър, Цайлингер (2022)  • Л'Юие, Краус, Агостини (2023)  • Хопфилд, Хинтън (2024)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MGP NDL NKC NLA NLG Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH