Джон ван Флек – Уикипедия
Джон ван Флек John Van Vleck | |
американски физик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 27 октомври 1980 г. Кембридж, Масачузетс, САЩ |
Погребан | Мадисън, САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Харвардски университет[1] Уисконсински университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Университет на Минесота Уисконсински университет Харвардски университет |
Награди | Нобелова награда за физика (1977) |
Джон ван Флек в Общомедия |
Джон ван Флек (на английски: John Hasbrouck Van Vleck)) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Невил Мот, за изследвания, независими един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 март 1899 година в Мидълтаун, Кънектикът. Завършва физика и защитава докторска дисертация в Харвард, след което, през 1923 г., става асистент в Университета на Минесота, след което се премества в Университета на Уисконсин-Медисън, и накрая се установява в Харвард.
Ван Флек разработва квантова теория на магнетизма, за което и получава Нобелова награда (1977), както и теория на еластично свързаните електрони в метали. През 1943 г. започва работа по проекта Манхатън.
Умира на 27 октомври 1980 година в Кеймбридж, Масачузетс.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.gf.org
|
|