Газоразрядна лампа – Уикипедия

Газоразрядна лампа е вид източник на изкуствено осветление, при който светлината се получава в резултат на газов разряд, т.е. протичане на електрически ток през разреден газ, при което се образува газоразрядна плазма. Обикновено такива лампи се пълнят с благороден газ (аргон, неон, криптон или ксенон) или смес от тези газове. Има и лампи, които работят с газова смес, съдържаща живак, натрий, и/или метални халогениди. Принципът на действие е свързан с йонизацията на газа от приложеното електрично поле. При това атомите на газа се възбуждат и връщайки се в основно състояние, изпускат видима или ултравиолетова светлина. Най-известният тип газоразрядни лампи са луминесцентните, при които балонът е покрит отвътре с луминофор, който при облъчване с ултравиолетова светлина започва да свети.

При лампите без луминофор парите на металите и едноатомните газове излъчват характерните за дадения химичен елемент линейни спектри. Например излъчването на натриевите лампи е почти изцяло в областта около жълтата линия на натрия с дължина на вълната 589 nm. Интензитетът на останалите линии от спектъра на натрия е малък.

Газоразрядните лампи имат дълъг живот и висока ефективност, но са сложни за производство и за правилното им функциониране се нуждаят от допълнителни електронни елементи, с които да се регулира протичането на ток през газа.

• глим-лампи
• луминесцентни лампи
• живачни лампи с високо налягане
• натриеви лампи
• метал-халогенни
• ксенонови лампи с високо налягане
• лампи за смесена светлина

• малко отделяне на топлина
• по-голям коефициент на топлоотдаване
• по-продължителна експлоатация
• възможност да се променя цветът на излъчваната светлина
• нечувствителност към малки промени в захранващото напрежение

• необходимост от устройство за ограничаване на тока (най-често дросел)
• продължителността на експлоатация намалява при чести включвания
• нуждаят се от определено време за задействане, а някои в топло състояние не могат да бъдат запалени