Данаил Крапчев – Уикипедия

Данаил Крапчев
български журналист
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
ПартияВътрешна македоно-одринска революционна организация
НаградиЗа гражданска заслуга
Семейство
БащаВасил Крапчев
МайкаФота Крапчева
СъпругаНеша Станишева - Крапчева (1897 - 1983)
ДецаЖивко Крапчев (1923 - 1995), Невена Крапчева (1927 - 1998), Ружка Крапчева - Маринова (1930 - 2000)
Други родниниВасил Крапчев (племенник)
Подпис
Данаил Крапчев в Общомедия

Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер.[1] Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[3] а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев[5].

След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:

„ Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[6] “

При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:[7]

„ ...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата... “

С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство.[8] На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. При обиск в квартирата на Буруджиев е намерена огромна сума пари; той е въдворен в концлагер, но е освободен след 6 месеца. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година: при излизане от редакцията е нападнат от въоръжени с пистолети хора, но нахвърлили се върху него с ятагани. Спасяват го минувачи, сред които подофицерът Христо Иванов Калчев, и притекли се полицаи; нападателите са обградени и единият е убит, а другият се самоубива.[9] На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.[8]

На 10 септември 1944 година, веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая.[8][10] По думите на Димитър Талев пред Христо Огнянов, Крапчев е отишъл там при неговия брат Георги Талев, за по-сигурно, но е бил арестуван и убит в затвора с тъп предмет.[11] Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата.[8] Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд (VI върховен състав) на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено.[8][9] На процеса главният редактор на вестник „Зора“ Матей Бончев – Бръшлян, също подсъдим, на въпроса дали Данаил Крапчев е привърженик на оста Рим–Берлин–Токио, отговоря, че „Д. Крапчев държи само на една ос – София–Прилеп“.[12] През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.[13]

Неша Станишева, съпругата на Данаил Крапчев

Брат му, Живко, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 54-ти пехотен полк.[14]

Съпруга на Данаил Крапчев е Неша Станишева-Крапчева (1897, Кукуш – 1983, София) от видния български род от Македония Станишеви. Неша Крапчева е сестра на д-р Константин Станишев, проф. д-р Александър Станишев и Милош Станишев (офицер), внучка на Нако Станишев и племеница на Константин Станишев, Милош Станишев и Христо Станишев. Данаил и Неша Крапчеви имат син – Живко Крапчев (1923 – 1995) и две дъщери – Невена Крапчева (1927 – 1998) и Ружка Крапчева-Маринова (1930 – 2000).[12]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Данаил Крапчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[15]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мойсо Крапчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Крапчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Крапчев
(1838 – 1915)
 
 
 
Васил Крапчев
(1844 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Крапчев
(1870 – 1925)
 
Илия Крапчев
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1945)
 
Неша Станишева
(1897 – 1983)
 
Йордан Крапчев
(около 1865 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Крапчев
(1903 – 1979)
 
Любен Крапчев
(1904 – 1992)
 
 
 
 
 
 
Невена Крапчева
(1927 – 1998)
 
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453.
  2. ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  4. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
  6. ↑ Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306 – 307.
  7. ↑ Забравени страници от българската литература: „Защо те не спряха германската армия?“, Данаил Крапчев // Агенция „Фокус“, 10 януари 2015. Посетен на 10 януари 2015.
  8. ↑ а б в г д Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 377.
  9. ↑ а б Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 324.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 240-241.
  11. ↑ Огнянов, Христо. Спомени за Димитър Талев // Македонски преглед (1). 1996.
  12. ↑ а б Русанов, Петко. Неша Станишева Крапчева. Асен Виденов // przone.info. 11 септември 2020. Посетен на 25 август 2023.
  13. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 463.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  15. ↑ ДАА, Фонд № 1797К, оп.1
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Данаил_Крапчев&oldid=12351890“.