Дебрен – Уикипедия

Тази статия е за селото в България. За обезлюденото село в Гърция вижте Дебрен (Драмско).

Дебрен
Карта
Местоположение в България
Общи данни
Население2412 души[1] (15 март 2024 г.)
134 души/km²
Землище18 023 km²
Надм. височина883 m
Пощ. код2961
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ20331
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Дебрен
Изер Чаушев
(ДПС)

Дѐбрен е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Село Дебрен се намира в планински район близо до град Гоце Делчев.

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него - малка част от град Гоце Делчев

.

Празник в Дебрен през 1930-те години

Древна е историята на старото село и днес можем да видим останки от няколко епохи в местностите Свети Георги, Свети Архангел, Алангерица, Гармаде, Пирек, Селище и други. На километър северно от днешното село са открити следи от късноантична църква.[2]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Дебрен (Дебрани-и бюзюрг) е посочено като село, в което живеят 4 немюсюлмански семейства.[3] В други османски документи селото се среща изписано само като Дебрани (на османски турски: دبــرﺍﻧـﻰ).[4]

В XIX век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Дебрен има мюсюлманско мъжко население 331 души, което живее в 100 къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дебрен, на ЮИ от града 7 часа. Път тесен и стръмен. В полите на Боздаг, 1 1/2 час до Карасу. Скотоводци и земледелци. Околност планиниста. Всичките помаци, 180 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дебрен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани[8] в 70 къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дебрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

Новото село води началото си от 1968 година, когато жителите решават да преместят селото в близост до равнинната част, което ще улесни труда им като земеделски производители. Дебрен е благоустроено и има канализация и водопровод. В 2004 година отваря врати ново училище. В селото функционира читалище „Отец Паисий“. В 1993 година жителите на селото със собствен труд и средства изграждат просторна джамия.

В старото село са запазени джамията и църквата „Свети Георги“.[11]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост
Общо 2251
Българи 1417
Турци 37
Цигани 21
Други 22
Не се самоопределят 232
Неотговорили 522
  • Топчиева, Атидже. Село Дебрен. История и фолклорни традиции. 2010.
  • Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, 2004. ISBN 954-9943-75-5.
  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 151.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  4. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 58.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  9. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  11. Църква „Св. Георги“ - Старо Дебрен // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
  12. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.