Ковачевица – Уикипедия

Ковачевица
Пиларева къща в средата, Ризова къща вдясно, Шумареви къщи вляво
Ковачевица 41.685497, 23.826913 Ковачевица
Общи данни
Население	63 души[1] (15 март 2024 г.) 0,542 души/km²
Землище	11 706 km²
Надм. височина	1050 m
Пощ. код	2969
Тел. код	07527
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	37472
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Кирил Жуглев
Адрес кметство
с.Ковачевица, ул.„Централна“ 5. (до магазин за сувенири).
Уебсайт	kovachevica.com
Ковачевица в Общомедия

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, и на 18 километра от с.Гърмен най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.

Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век.^[2] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.^[3] През 1791 година в селото пристигат и 5 – 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала.^[4] Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.^[5]

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 година е основано читалище „Светлина“.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства с 630 жители българи.^[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.^[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.^[10]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.^[11]

През 1908 – 1909 година селото има 209 български къщи.^[12]

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал. Сега живеят там 35 души постоянно. Там е живял великият писател и публицист Георги Данаилов, написал специално за Ковачевица двете книги „Къща отвъд света“ (ИК „Абагар“) и (ИК „Хеликон“), и „Моите къщи“ (ИК „Абагар“).Филмови снимки направени в Ковачевица са двата филма „Мера според мера“ (1981), „За къде пътувате?“ (1976), „Живи комини" (2018), „Любов“ (2015), „Темата“ (документален филм) (2021)..Тя е включена в списъка на архитектурните резервати на БАН.Там бе починала журналистката, преводачката и жената, която направи ефира „На кафе“ и е била директорка на „Нова“ телевизия – Силва Зурлева на 1 януари 2020 г.^[13]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[14]

Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Също голяма забележителност е бялата черква, направена през 1908 г. „Св.Никола“, направена от камък, и никога не се е реставрирала. Има футболно игрище, което сега се е превърнало в детска площадка. В Ковачевица има 2 Кръчми. Има библиотека направена през 1898 г. като и нея никога не е била реставрирана.^[15][16][17]

• 
  Изглед от чардака на възрожденска къща
• 
  Къщи по стръмна улица
• 
  Народно основно училище „Йордже Димитров“
• 
  Къщи в Ковачевица
• 
  Ковачевишката чешма, 1873 г.
• 
  Дишляновата къща

Родени в Ковачевица

• Ангел Даскалов (1854 – 1936), български просветен деец
• Ангел Костов Палев (1864 – след 1943), български революционер
• Васил Илиев Куртев, български комунист, роден на 13 януари 1891 година, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1930 година, арестуван на 5 февруари 1938 година като работник в Одеската електростанция, осъден на смърт и разстрелян на 17 септември 1938 година, посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд от 7 март 1960 година^[18]
• Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“^[19]
• Георги Балтаков, български учен
• Георги Стойчев Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина^[20]. носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война^[21]
• Георги Жерев (1927 – 2003), български писател
• Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков^[22]
• Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[23]
• Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
• Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деец
• Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер
• Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писател
• Методий Жерев (1909 – 1993), български духовник
• Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец
• Пенчо Василиев, учил в Робърт колеж в 1926/1927 година^[24]
• Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина^[25]
• Стоян Ангелов Палев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов^[26]
• Стоян Ангелов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[27]
• Тодор Карамфилов Йорджев (1920 – 1942), български комунист, член на РМС^[28]
• Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1921), български хайдутин и революционер
• Тома Добрев (1921 – 2004), български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“

Починали в Ковачевица

• Петър Милев (1879 – 1908), неврокопски войвода на ВМОРО;
• Георги Данаилов (1939 – 2017), писател, сценарист;
• Георги Жерев (1927 – 2003), писател, поет, историк;
• Силва Зурлева (1958 – 2020), български преводач, филолог и журналист.

• Ангел Даскалов от с. Ковачевица, Неврокопско, – „Из миналото на Неврокопско и близките му покрайнини“, публикувано в сп. „Македонски Преглед“, книга 1 – 4, год. VII, София, 1931 година
• Ковачевица – връщане към историята Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine. – статии и фотогалерии

Портал „Македония“