Дълго поле (област Видин) – Уикипедия
- За другото българско село вижте Дълго поле (Област Пловдив).
Дълго поле | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2 души[1] (15 март 2024 г.) 0,274 души/km² |
Землище | 7,288 km² |
Надм. височина | 252 m |
Пощ. код | 3756 |
Тел. код | 09341 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 24579 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019) |
Дъ̀лго полѐ е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дълго поле се намира на 13 km на югоизток от град Димово и на 5 km от пътя София-Видин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Около 1630 г. турчин спахия събрал разпръснатите българи около кладенче с хубава вода и основал селото. Училището е открито през 1899 г.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 22 | 100,00 |
Българи | 22 | 100,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Почвата в този район е предимно чернозем. Отглеждат се много земеделски култури.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото е заобиколено от трите си страни с реки, има много изворна вода.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 24 май е събора на селото. Тогава във всяка една къща се пече агне или яре. Пие се известното в този район вино от сорта грозде „отел“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В селото е роден известният лекоатлет на 110 m с препятствия Йордан Живков.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)