Орешец (област Видин) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Орешец.

Орешец
България
43.6369° с. ш. 22.7317° и. д.
Орешец
Област Видин
43.6369° с. ш. 22.7317° и. д.
Орешец
Общи данни
Население4 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище[2]
Надм. височина369 m
Пощ. код3945
Тел. код09322
МПС кодВН
ЕКАТТЕ53758
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Димово
Светослав Славчев
(Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019)
Кметство
   кмет
Орешец
Костадин Филипов
(ГЕРБ)
Орешец в Общомедия

Орѐшец е село в Северозападна България, област Видин, община Димово.

Село Орешец се намира на 1,5 километра южно от новото село Гара Орешец, на 3 километра североизточно от Белоградчик, на 10 км южно от общинския център гр. Димово.

Населението му се състои само от 2 жители. Мнозина от бившите жители имат вили в селото. То е изоставено, няма обществено водоснабдяване, няма и работещ магазин, нито работа.

По-голямата част от жителите са се изселили, за да търсят работа – главно при едноименната железопътна гара (на 2 км северно), където е възникнало село Гара Орешец.

Селището край гарата се разраства. Със статут на гара (вид населено място) е център на едноименната Община Гара Орешец (1949 – 1978), в която попада в миналото и старото село Орешец.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 10 100,00
Българи 10 100,00
Турци 0 0,00
Цигани 100 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

На 1 км югозападно от селото се намира новооткритата пещера Венеца, благоустроена в периода 2013 – 2015 г. и отворена за посещения от 1 юни 2015 г. Заради запазените природни форми е нареждана сред най-красивите пещери в България. [5][6]

В селото има старинна църква „Свети Георги Руян“, датираща от началото на XIX век. Построена е върху основите на по-стара църква.

Камбанарията и подът на храма са дело на дебърския майстор Велко Иванов от Сушица, починал в селото в 1896 година.[7]

През последните години събира хора на църковни празници, особено на 15 август (Успение Богородично), когато представители на Видинската митрополия донасят чудотворна икона за поклонение.

Църквата има забележителни стенописи. Обявена е за паметник на културата от местно значение през 1973 г. Състоянието на сградата е много тревожно, нуждае се от спешни укрепителни действия по оценка от 2010 г.[8].