Евровизия 1961 – Уикипедия

Евровизия 1961
Дати
Финал18 март 1961 г.
Домакин
Място Франция
Фестивален и конгресен дворец, Кан
ВодещиЖаклин Жубер
РежисьорМарсел Кравен
Местно излъчванеФренска радио-телевизия (RTF)
Участници
Брой участници16
ДебютИспания Испания
Финландия
Югославия Югославия
Карта на участниците
  •   Участващи страни
Вот
Победител Люксембург
Жан-Клод Паскал – „Nous les amoureux“

1960
Евровизия
1962
Евровизия 1961 в Общомедия

Евровизия 1961 е 6-ият песенен конкурс.

Провежда се на 18 март във Фестивалния и конгресен дворец в гр. Кан, Франция. Това е първият фестивал, проведен в събота вечер, с което се поставя традиция, запазила се и до наши дни. Дебютират още три национални телевизии, с което бройката на участващите държави нараства до 16. Водещата Жаклин Жубер, водила вече веднъж „Евровизия“ през 1959 г., демонстрира самочувствие и съвсем освободен стил на сцената. Победителят Жан-Клод Паскал, който представя Люксембург, дори си позволява да я прегърне в края на шоуто – доста фриволно поведение за консервативните в този период телевизии. Самата Жубер първоначално му прави забележка, после се примирява. Декорите все още са семпли, а композициите продължават да са повлияни от старите градски песни и френските шансони. Практически се откроява само една, която и печели, макар също да е в основата си френски шансон – „Nous les amoureux“ бързо се превръща в голям европейски хит. Великобритания за трети пореден път се класира на второ място. На сцената отново виждаме Нора Брьокстед, която се класира четвърта през 1960 г., и Боб Бени, заел 6-о място през 1959 г.

Гласуването продължава да се осъществява по дотогавашната схема. Участващите страни разполагат с журита от по 10 души, всеки един от които може да оцени само една песен и да ѝ присъди 1 точка. Този фестивал обаче е първия, на който изпълнител си позволява да пее и на език, различен от официалния в държавата му. Организаторите са удивени от решението на Лале Андерсен от Германия да изпее част от песента си на френски. Макар все още да няма изрично записано условие в тази насока, дотогава се спазва негласното правило, че текстът на всяка песен трябва да е на официалния или един от официалните езици на съответната държава. Все пак немската песен не води до промяна в правилата. Това се случва няколко години по-късно.[1]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Испания испански Кончита Баутиста „Estando contigo“ „С теб“ 8 9
02  Монако френски Колет Делиал „Allons, allons les enfants“ „Хайде, хайде, деца“ 6 10
03  Австрия немски Джими Макулис „Sehnsucht“ „Копнеж“ 1 15
04  Финландия финландски Лайла Кинунен „Valoa ikkunassa“ „Светлина в прозореца“ 6 10
05  Югославия сърбохърватски Лиляна Петрович „Неке давне звезде“ „Някои далечни звезди“ 9 8
06  Нидерландия нидерландски Грете Кауфелд „Wat een dag“ „Що за ден“ 6 10
07  Швеция шведски Лил-Бабс „April, April“ „Април, април“ 2 14
08  Германия немски, френски Лале Андерсен „Einmal sehen wir uns wieder“ „Някога ще се срещнем отново“ 3 13
09  Франция френски Жан-Пол Морик „Printemps (avril carillonne)“ „Пролет (априлски камбанки)“ 13 4
10  Швейцария френски Франка ди Риенцо „Nous aurons demain“ „Ще имаме своето утре“ 16 3
11  Белгия нидерландски Боб Бени „September, gouden roos“ „Септември, златна роза“ 1 15
12  Норвегия норвежки Нора Брьокстед „Sommer i Palma“ „Лято в Палма“ 10 7
13  Дания датски Дарио Кампеото „Angelique“ „Анжелик“ 12 5
14  Люксембург френски Жан-Клод Паскал „Nous les amoureux“ „Ние, влюбените“ 31 1
15  Великобритания английски „Да Алисънс“ „Are You Sure?“ „Сигурен ли си?“ 24 2
16  Италия италиански Бети Къртис „Al di là“ „Оттук“ 12 5
Гласуваща страна
Точки Испания
Получаваща страна
 Испания 8 1 1 1 2 2 1
 Монако 6 1 3 1 1
 Австрия 1 1
 Финландия 6 1 1 2 2
 Югославия 9 3 1 2 1 1 1
 Нидерландия 6 2 1 1 2
 Швеция 2 2
 Германия 3 1 1 1
 Франция 13 2 2 1 1 4 1 2
 Швейцария 16 1 2 2 1 2 4 2 2
 Белгия 1 1
 Норвегия 10 1 2 1 5 1
 Дания 12 1 1 2 8
 Люксембург 31 2 4 4 3 5 1 1 5 1 1 1 3
 Великобритания 24 3 3 7 1 1 8 1
 Италия 12 1 1 1 1 4 4