Евровизия 1964 – Уикипедия

Евровизия 1964
Дати
Финал	21 март 1964 г.
Домакин
Място	Дания Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген
Водещи	Лота Вевер
Режисьор	Пол Лет Соренсен
Местно излъчване	Датско радио (DR)
Участници
Брой участници	16
Дебют	Португалия
Оттегляне	Швеция
Нула точки	Германия Португалия Швейцария Югославия
Карта на участниците   Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1964 г.
Вот
Система за гласуване	вижте раздел „Изменения в правилата“
Победител	Италия Джилиола Чинкуети – „Non ho l′ẻtẚ“
← 1963 Евровизия 1965 →
Евровизия 1964 в Общомедия

Евровизия 1964 е 9-ият по ред песенен конкурс.

Той се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“. Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джилиола Чинкуети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнетофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джилиола Чинкуети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписът от 1964-та, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.^[1]

Отново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 души. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.

Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.^[2]

През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-о място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.^[3]

№	Страна	Език	Изпълнител	Песен	Превод	Точки	Място
01	Люксембург	френски	Юг Офре	„Dès que le printemps revient“	„Веднага, щом настъпи пролетта“	14	4
02	Нидерландия	нидерландски	Анеке Хронло	„Jij bent mijn leven“	„Ти си моя живот“	2	10
03	Норвегия	норвежки	Арне Бендиксен	„Spiral“	„Спирала“	6	8
04	Дания	датски	Бьорн Тидменд	„Sangen om dig“	„Песен за теб“	4	9
05	Финландия	финландски	Ласе Мортенсон	„Laiskotellen“	„Безделие“	9	7
06	Австрия	немски	Удо Юргенс	„Warum nur, warum?“	„Кажи само защо?“	11	6
07	Франция	френски	Рашел	„Le chant de Mallory“	„Песента на Мольори“	14	4
08	Великобритания	английски	Мат Монро	„I love the little things“	„Харесвам обикновените неща“	17	2
09	Германия	немски	Нора Нова	„Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“	„Всички свикват бързо с красотата“	0	13
10	Монако	френски	Ромюальд	„Où sont-elles passées?“	„Къде се дянаха другите?“	15	3
11	Португалия	португалски	Антониу Калвариу	„Oração“	„Молитва“	0	13
12	Италия	италиански	Джилиола Чинкуети	„Non ho l'étà“	„Още съм малка“	49	1
13	Югославия	сърбохърватски	Кабахудин Курт	„Zivot je sklopio krug“	„Животът се изтърколи“	0	13
14	Швейцария	италиански	Анита Траверси	„I miei pensieri“	„Моите мисли“	0	13
15	Белгия	френски	Робер Когоа	„Près de ma rivière“	„Край моята река“	2	10
16	Испания	испански	Нели и Тони Тим	„Caracola“	„Раковина“	1	12

																	Точки
Люксембург		3					3		5			3					14
Нидерландия				1				1									2
Норвегия				5	1												6
Дания			1													3	4
Финландия			3	3				3									9
Австрия												5			1	5	11
Франция	1					3				5	3		1			1	14
Великобритания		1	5		3	1	1		1					5			17
Германия																	0
Монако	3						5						3	1	3		15
Португалия																	0
Италия	5	5			5	5		5	3	3	5		5	3	5		49
Югославия																	0
Швейцария																	0
Белгия										1	1						2
Испания												1					1

• 
  Концертна зала „Тиволи“
• 
  Джилиола Чинкуети, 1966 г.
• 
  Тоалетът на нидерландската изпълнителка Анеке Хронло

• Официален сайт на Евровизия