Железопътна линия 7 (България) – Уикипедия

Главна железопътна линия № 7 Мездра – Видин от Националната железопътна мрежа на България е единична (с изключение на удвоената отсечка Руска Бяла – Враца), електрифицирана (включително и продължението на линията по Дунав мост-2 към Румъния) и с междурелсие 1435 mm. Дължината ѝ е малко под 192 km. Отклоненията от Главна линия 7 с номера 71 (до Берковица) и 72 (до Лом) също са електрифицирани и с междурелсие 1435 mm.

Железопътната линия е построена за сравнително кратко време в цялата си дължина, независимо от забавянията, причинени от войните. Първата отсечка от гара Мездра до Брусарци и до Лом (линия 72), както и участъка Бойчиновци – Брусарци от линия 71 са въведени в експлоатация през 1913 г. През 1916 е въведена в редовна експлоатация и останалата част от линия 71, а вторият участък от главна линия 7 – Брусарци – Димово през 1918 г. Последният участък (Димово – Видин) е въведен през 1923 г.

В гарите Мездра и Мездра-юг линията прави връзка с .Между Враца и Мездра-юг чрез жп тунел има жп връзка Главна жп линия 2 за София и Варна, от гара Бойчиновци започва жп линия № 71 за Берковица, от гара Брусарци – жп линия 72 за Лом. От гара „Видин-товарна“ линията се разделя на две – в посока гара Видин-пътническа, и в посока Разделен Пост „Капитановци“. От разделния пост се отделя линия (отклонение) № 73 за Кошава, връзката със закритата за експлоатация жп гара „Видин-фериботна“ и жп линия за Дунав мост-2 и връзката с Румъния.

Проучвания за свързване чрез железопътна линия на градовете Видин и Лом със София са правени още през 1895 – 1900 г. Първоначално идеята е да се осъществи железопътна връзка между Лом и гара Мездра и оттам покрай река Дунав да се стигне до Видин. По-късно, през 1904 г. е направено проучване връзката да бъде по долината на река Огоста, а през 1905 г. се прави ново проучване за преминаване на линията през Брусарци. Приет е вариантът за линията Мездра – Брусарци – Видин с дължина 181 km с отклонения Бойчиновци – Берковица с дължина 37,6 km и Брусарци – Лом с дължина 24,4 km. За построяването на железопътната линия с посочените отклонения на 28 май 1908 г. е проведен търг и строителството е възложено на търговската банка „Кирил Кирчев и С-ие“ – София, при строителна стойност на обекта 22 725 000 златни лева. Впоследствие банката прехвърля строителството на създаденото специално за целта акционерно дружество под името „Главно предприятие за построяване на железопътна линия Мездра – Видин“.

Мездра – Видин
	Линия 2 (Варна)
	(0+000) 87+905 Мездра
	4+100 Моравица
	(85+810) г. „Мездра-юг“
	Линия 2 (София)
	6+588 Руска Бела
	17+427 Враца
	19+500 сп. „Враца“
	21+830 г. „Враца-запад“
	28+636 Бели извор
	31+489 Власатица
	39+565 Криводол
	46+338 Ракево
	50+050 Палилула
	52+950 Охрид
	38+123 Берковица (линия 71)
	32+050 Бокиловци (линия 71)
	26+990 Боровци (линия 71)
	19+820 Благово (линия 71)
	13+270 Монтана (линия 71)
	4+771 Ерден (линия 71)
	56+818 Бойчиновци
	62+427 Мърчево
	68+995 Габровница
	78+814 Долно Церовене
	84+565 Медковец
	94+333 (0+000) Брусарци
	3+371 Крива бара (линия 72)
	7+328 Василовци (линия 72)
	11+681 Стал. махала (л. 72)
	14+600 Трайково (линия 72)
	17+960 Момин брод (линия 72)
	22+821 Лом (линия 72)
	100+125 Дъбова махала
	104+346 Дреновец
	114+644 Воднянци
	120+408 Карбинци
	122+922 Скомля
	125+965 Орешец
	135+012 сп. „Белщица“
	139+728 Димово
	145+746 Макреш
	152+222 Срацимир
	161+584 Жеглица
	167+190 Синаговци-Гурково
	170+032 РП „Видбол“
	175+248 Слана бара
	178+660 (0+000) г. „Видин-тов.“
	181+265 Видин пътн.
	185+800 (6+910) РП Капитановци
	Линия 73 (Кошава)
	188+400 г. „Видин-фериботна“
	191+397 (12+737) гран. Румъния
	линия 912 CFR

Срокът за построяване на линията по договор е три години и завършване 28 юли 1911 г. Договорният срок за предаване на линията не е спазен и правителството го удължава с още две години. На 17 септември 1912 г. се обявява обща мобилизация във връзка със започването на Балканската война и строителството на линията Мездра – Видин е изоставено. В голяма степен е напреднало строителството на участъка Мездра – Брусарци и отклонението за Лом. Със строежа на този участък се заемат военните власти и го довършват с помощта на инженерните войски. Открит е за редовна експлоатация на 18 септември 1913 г.

На 14 септември 1913 г. „Главното предприятие“ поисква анулирането на договора и ликвидирането на предприятието. Правителството не уважава искането му и започва да извършва строителни работи в участъка Брусарци – Видин за негова сметка. Вследствие на войните от 1912 до 1918 г. строителството на железопътната линия от Брусарци до Видин е забавено и тя е предадена за редовна експлоатация едва на 1 юли 1923 г.

Техническите показатели на линията в план и профил са с минимален радиус на кривите 250 m и максимален наклон 25 ‰.

От 1953 до 1964 г. горното строене на железопътната линия Мездра – Видин е подновено за първи път в България по механизиран начин с релси тип „Р 49“ с дължина 24 и 25 m.

През 1942 г. е открита фериботната линия Видин – Калафат и участъка до закритата в наши дни гара „Видин-фериботна“. Самият ферибот е закрит окончателно през 2013 г. във връзка с открития мост „Нова Европа“ над река Дунав. Железопътната отсечка е електрифицирана и е разчетена за движение със скорост 160 km/h.

През 1983 г. е електрифициран първият участък от линията (Мездра – Лом), а по-късно цялата линия 7, както и линия 71. През 1988 г. е електрифициран и отсечката Брусарци – Видин.

През 2012 г. във връзка с изпълнението на проекта „Дунав мост Видин – Калафат – прилежаща железопътна инфраструктура“ гарата е основно реконструирана и модернизирана. Със заповед генералния директор на ДП НКЖИ от 5 ноември 2012 г. гара Видин е преименувана на гара „Видин пътническа“ и от същата дата са открити и гара „Видин товарна“ и разделен пост „Капитановци“. На следващата година е открит и мостът над река Дунав „Нова Европа“ и железопътната линия по него. Участъкът е електрифициран и с максимална допустима скорост 160 km/h.

Отклонението Брусарци – Лом свързва едно от най-големите наши пристанища на река Дунав с железопътната мрежа на България. В експлоатация е от 18 септември 1913 г., заедно с участъка Мездра – Брусарци, дължината му е 24,4 km, с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 13 ‰.

Отклонението Бойчиновци – Берковица е открито за редовна експлоатация на 17 май 1916 г. и има дължина 37,6 km. Построено е с минимален радиус 300 m и максимален наклон 22 ‰. Във връзка с построяването на язовир „Огоста“ над Монтана през 1969 г. линията от Монтана до Боровци е изместена по ново трасе.

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 2 (България)
• Железопътна линия Видин – Кошава

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.