Жилищна кооперация – Уикипедия

Жилищностроителна кооперация се образува за снабдяване на членовете и със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност. Този вид кооперация е вид сдружение, а не сграда. Жилищностроителна кооперация се образува за изграждане най-малко на шест самостоятелни имота. За учредяването и са необходими най-малко шест члена.

Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала – отделни семейства се организират в кооперативно сдружение. То действа в ролята на възложител – наема архитект да изготви проекта и строител да построи жилищната сграда с апартаменти като жилищни единици.

Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те години по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София поради възникналия след Първата световна война жилищен проблем и придошлите преселници от другите райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като Варна и Бургас.

Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на пл. „Орлов мост“), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те години (като „Царевец“ на Орлов мост). Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на Центъра на столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.

Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.

В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на Модернизма. Забелязват се и характеристики на стила Сецесион предимно в сградите от 1920-те години. През 1930-те години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска възрожденска архитектура.

Почти всички сгради на жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те години, са построени с конструкция тип пруски свод – външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси със стоманобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради стоманобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли. Сградите най-често са с 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор.

По отношение на вътрешното разпределение от 1920-те до края на 1930-те години преобладава вестибюлната система, при която стаите са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (вестибюл), отделено с голям портал (най-често 4-крилен) от дневната стая. Към края на 1930-те и през 1940-те години постепенно навлиза холната система, при която отпада вестибюлът, а стаите са организирани около голям пряко осветен хол. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа – официален (отвеждащ към вестибюла или хола) и слугински (кухненски), който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи сградите на жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от дюшеме, а от 1940-те години се ползва и паркет.

Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до 1940-те години, имат реализирани проекти за кооперативни домове – Радослав Радославов, Константин Джангозов, Георги Овчаров, Христо Бърнев, Иван Васильов, Георги Апостолов и др.

• Закон за жилищностроителните кооперации (с изм. и доп.) от 1978 г.

п б р Градоустройствени проекти Бизнес бизнес парк, бизнес център, офис сграда, пристанище, търговски център, търговска зона Промишлени индустриална зона, технологичен център Жилищни жилищен комплекс, квартал Образователни висше училище, средно училище Сградни вила, къща, жилищен блок, жилищна кооперация, небостъргач Селищни планиран град, зониране Други гробище, детска площадка, парк, паркинг