Зайдлиц (тежък крайцер, 1939) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Зайдлиц.

„Зайдлиц“
Seydlitz
Спускането на вода на тежкия крайцер „Зайдлиц“, 19 януари 1939 г.
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типТежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
ПроизводителDeSchiMAG в Бремен, Германия
Служба
Заложен29 декември 1936 г.
Спуснат на вода19 януари 1939 г.
Влиза в стройнезавършен
Потъналпотопен на 29 януари 1945 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост14 240 t (стандартна);
19 800 t (пълна)
Дължина212,5 m
Дължина по водолинията
199,5 m
Ширина21,8 m
Газене5,9 m
7,2 m (максимално)
Броняпояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Задвижване3 парни турбини Deschimag;
9 котела Wagner
Мощност132 800 к.с. (97 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход;
Запас гориво: 3250 t
Екипаж1400 – 1600 души
Радиолокационни
станции (РЛС)

2 x FuMo27
Кръстен в чест напруският генерал от кавалерията Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц
Въоръжение
Артилерия4x2 203 mm
Зенитна артилерия6×2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Торпедно
въоръжение

4x3 533 mm ТА[2]
Самолети1 катапулт;
3 – 4 хидросамолета[1].
„Зайдлиц“ в Общомедия

Зайдлиц (на немски: Seydlitz) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Четвърти кораб от типа „Адмирал Хипер“. След като корабът не е завършен като крайцер, преминава преоборудване в самолетоносач по проекта „Везер-Г“. Преоборудването не е завършено, корпусът на кораба е взривен на 29 януари 1945 в залива на Кьонигсберг.

История на създаването и особености на конструкцията

[редактиране | редактиране на кода]

През юни на 1936 г. е утвърдено започването на строежа на два допълнителни големи крайцера, аналогични на първите три единици на типа „Адмирал Хипер“, но въоръжени с 12 150-мм оръдия. Това е политически ход, целящ да демонстрира стремежа на Германия да се намира в рамките на правното поле на международните морски договори. През юли последва поръчката както на самите кораби, така и на кулите и оръдията за тях. Конструкцията на основите на кулите на ГК са проектирани съгласно специално изискване с диаметър, аналогичен на този на 203-мм артустановки на първите три кораба от типа „Хипер“. Това се прави за това, че в случай на необходимост да се проведе бързо превъоръжение с 203-мм оръдия. Но още през 1937 г. крайцерите, които получават литерните обозначения „К“[~ 1] и „L“, е решено да се строят в качеството на тежки, изначално с 203-мм артилерия[1].

Крайцерът, първоначално получава литерното обозначение „К“, е заложен на 29 декември 1936 г. на стапелите на DeSchiMAG в Бремен. На 19 януари 1939 г. корабът е спуснат на вода и получава своето име в чест на знаменития пруски кавалерийски генерал, участник в Седемгодишната война и един от полководците на Фридрих Велики Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц.

След началото на Втората световна война дострояването на крайцера се забавя. Заедно с „Лютцов“, последния кораб от типа „Хипер“, „Зайдлиц“ даже се предполага да бъде продаден на Съветския съюз. Едва през ноември 1939 г. Адолф Хитлер окончателно забранява продажбата и работите се възобновяват. Към май 1942 г. крайцерът получава артилерията на ГК, всички надстройки; остава да се постави само зенитното въоръжение, авиооборудването (катапулта, хангара и крановете), а също мачтите и приборите. Но към това време Хитлер окончателно е разочарован от големите надводни кораби и работите по практически готовия кораб са напълно прекратени през юни същата година[1].

Проект за преоборудване в самолетоносач

[редактиране | редактиране на кода]

Операциите на рейдерските групи в открития океан са изложени на голяма опасност без съответното въздушно прикритие. Немските конструктори се опитват да разрешат този проблем, заедно с дострояването на самолетоносача „Граф Цепелин“, по пътя на преоборудването в самолетоносачи на подходящите корпуси. Не е ясно, защо в качеството на подходящ е избран и корпусът на „Зайдлиц“, тъй като корабът е с почти завършено построяване като тежък крайцер и за преоборудването му в самолетоносач ще е необходим много обширен обем работи.

Предстои практически напълно да се премахнат надстройките и артилерията и да се измени конструкцията на корпуса над броневия пояс. Корабът трябва да получи 5 сдвоени 105-мм зенитки, четири сдвоени 37-мм оръдия и пет 20-мм „фирлинга“. Предполага се, че хангарът ще вместява 18 самолета (морския вариант на изтребителяМе-109“ или пикиращия бомбардировачJu-87“)[1].

Проектът получава названието „Везер-Г“. Преоборудването се води с бавни темпове. От есента на 1942 г. до пролетта на 1943 са свалени кулите и болшинството надстройки. Предстои също да се измести масивния комин към десния борд. Обаче усилващите се авионападения на съюзниците карат, в края на 1943 г., да се вземе решението за превеждането на недостроения корпус от Бремен в Кьонигсберг. Поради недостатъчното буксировъчни средства операцията е отложена до март 1944. Операцията, с обозначение „Рейтер“, започва на 30 март. Три буксира докарват „Зайдлиц“ в Кил. На 2 април с помощта на ледоразбивача „Полукс“ той най-накрая е преведен в Кьонигсберг[1].

Поради недостатъчния брой инженерен и технически персонал, а също и поради общото тежко военно положение на Германия в Кьонигсберг практически не се провеждат никакви работи по завършването на проекта. През декември 1944 г. „Зайдлиц“ е превърнат в плаващ склад. Съветските войски приближават към Кьонигсберг, и немците, на 29 януари 1945 г., взривяват кораба, след което той потъва в залива на града. През 1946 г. в хода на почистването на залива корпусът на „Зайдлиц“ е изваден от аварийно-спасителната служба на Южнобалтийския флот и е отбуксиран в Ленинград. На 10 март 1947 г. той даже е зачислен в състава на ВМФ на СССР, но още на 9 април е изключен от списъците и впоследствие е разкомплектован за метал[1].

  1. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  1. а б в г д е В. Кофман „Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер““ (редактор – С. В. Сулига)
  2. Вооружение
  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seydlitz (1939) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​