Зайдлиц (тежък крайцер, 1939) – Уикипедия

„Зайдлиц“ Seydlitz
Спускането на вода на тежкия крайцер „Зайдлиц“, 19 януари 1939 г.
Флаг	Германия
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител	DeSchiMAG в Бремен, Германия
Служба
Заложен	29 декември 1936 г.
Спуснат на вода	19 януари 1939 г.
Влиза в строй	незавършен
Потънал	потопен на 29 януари 1945 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	14 240 t (стандартна); 19 800 t (пълна)
Дължина	212,5 m
Дължина по водолинията	199,5 m
Ширина	21,8 m
Газене	5,9 m 7,2 m (максимално)
Броня	пояс: 40-80–70 mm; траверси: 80 mm; палуба: 30+30 mm; (скосове: 50 mm) кули: 160 – 50 mm; барбети: 80 mm; бойна рубка: 150 – 50 mm
Задвижване	3 парни турбини Deschimag; 9 котела Wagner
Мощност	132 800 к.с. (97 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	32 възела (59,26 km/h)
Далечина на плаване	6800 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 3250 t
Екипаж	1400 – 1600 души
Радиолокационни станции (РЛС)	2 x FuMo27
Кръстен в чест на	пруският генерал от кавалерията Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц
Въоръжение
Артилерия	4x2 203 mm
Зенитна артилерия	6×2 105 mm; 6x2 37 mm; 10x1 20 mm
Торпедно въоръжение	4x3 533 mm ТА[2]
Самолети	1 катапулт; 3 – 4 хидросамолета[1].
„Зайдлиц“ в Общомедия

Зайдлиц (на немски: Seydlitz) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Четвърти кораб от типа „Адмирал Хипер“. След като корабът не е завършен като крайцер, преминава преоборудване в самолетоносач по проекта „Везер-Г“. Преоборудването не е завършено, корпусът на кораба е взривен на 29 януари 1945 в залива на Кьонигсберг.

 Основна статия: Тежки крайцери тип „Адмирал Хипер“

През юни на 1936 г. е утвърдено започването на строежа на два допълнителни големи крайцера, аналогични на първите три единици на типа „Адмирал Хипер“, но въоръжени с 12 150-мм оръдия. Това е политически ход, целящ да демонстрира стремежа на Германия да се намира в рамките на правното поле на международните морски договори. През юли последва поръчката както на самите кораби, така и на кулите и оръдията за тях. Конструкцията на основите на кулите на ГК са проектирани съгласно специално изискване с диаметър, аналогичен на този на 203-мм артустановки на първите три кораба от типа „Хипер“. Това се прави за това, че в случай на необходимост да се проведе бързо превъоръжение с 203-мм оръдия. Но още през 1937 г. крайцерите, които получават литерните обозначения „К“^{[~ 1]} и „L“, е решено да се строят в качеството на тежки, изначално с 203-мм артилерия^[1].

Крайцерът, първоначално получава литерното обозначение „К“, е заложен на 29 декември 1936 г. на стапелите на DeSchiMAG в Бремен. На 19 януари 1939 г. корабът е спуснат на вода и получава своето име в чест на знаменития пруски кавалерийски генерал, участник в Седемгодишната война и един от полководците на Фридрих Велики Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц.

След началото на Втората световна война дострояването на крайцера се забавя. Заедно с „Лютцов“, последния кораб от типа „Хипер“, „Зайдлиц“ даже се предполага да бъде продаден на Съветския съюз. Едва през ноември 1939 г. Адолф Хитлер окончателно забранява продажбата и работите се възобновяват. Към май 1942 г. крайцерът получава артилерията на ГК, всички надстройки; остава да се постави само зенитното въоръжение, авиооборудването (катапулта, хангара и крановете), а също мачтите и приборите. Но към това време Хитлер окончателно е разочарован от големите надводни кораби и работите по практически готовия кораб са напълно прекратени през юни същата година^[1].

Операциите на рейдерските групи в открития океан са изложени на голяма опасност без съответното въздушно прикритие. Немските конструктори се опитват да разрешат този проблем, заедно с дострояването на самолетоносача „Граф Цепелин“, по пътя на преоборудването в самолетоносачи на подходящите корпуси. Не е ясно, защо в качеството на подходящ е избран и корпусът на „Зайдлиц“, тъй като корабът е с почти завършено построяване като тежък крайцер и за преоборудването му в самолетоносач ще е необходим много обширен обем работи.

Предстои практически напълно да се премахнат надстройките и артилерията и да се измени конструкцията на корпуса над броневия пояс. Корабът трябва да получи 5 сдвоени 105-мм зенитки, четири сдвоени 37-мм оръдия и пет 20-мм „фирлинга“. Предполага се, че хангарът ще вместява 18 самолета (морския вариант на изтребителя „Ме-109“ или пикиращия бомбардировач „Ju-87“)^[1].

Проектът получава названието „Везер-Г“. Преоборудването се води с бавни темпове. От есента на 1942 г. до пролетта на 1943 са свалени кулите и болшинството надстройки. Предстои също да се измести масивния комин към десния борд. Обаче усилващите се авионападения на съюзниците карат, в края на 1943 г., да се вземе решението за превеждането на недостроения корпус от Бремен в Кьонигсберг. Поради недостатъчното буксировъчни средства операцията е отложена до март 1944. Операцията, с обозначение „Рейтер“, започва на 30 март. Три буксира докарват „Зайдлиц“ в Кил. На 2 април с помощта на ледоразбивача „Полукс“ той най-накрая е преведен в Кьонигсберг^[1].

Поради недостатъчния брой инженерен и технически персонал, а също и поради общото тежко военно положение на Германия в Кьонигсберг практически не се провеждат никакви работи по завършването на проекта. През декември 1944 г. „Зайдлиц“ е превърнат в плаващ склад. Съветските войски приближават към Кьонигсберг, и немците, на 29 януари 1945 г., взривяват кораба, след което той потъва в залива на града. През 1946 г. в хода на почистването на залива корпусът на „Зайдлиц“ е изваден от аварийно-спасителната служба на Южнобалтийския флот и е отбуксиран в Ленинград. На 10 март 1947 г. той даже е зачислен в състава на ВМФ на СССР, но още на 9 април е изключен от списъците и впоследствие е разкомплектован за метал^[1].

• Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
• Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
• Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

• PRINZ EUGEN heavy cruisers (1940) ((en))
• Illustrations of Seydlitz as a cruiser and the proposed carrier conversion Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine. ((en))
• Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Зайдлиц (тежък крайцер, 1939)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seydlitz (1939) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​