Змия червейница – Уикипедия

	Xerotyphlops vermicularis
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Червейници (Typhlopidae)
род:	Xerotyphlops
вид:	X. vermicularis
	Научно наименование
	Xerotyphlops vermicularis
	Синоними
	Typhlops vermicularis Merrem, 1820;
	Xerotyphlops vermicularis в Общомедия
	[ редактиране ]

Змията червейница (Typhlops vermicularis) е вид дребна змия, разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35 – 40 cm.

Червейницата е разпространена в югозападните части на Централна Азия (Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, части от Пакистан), Иран, Ирак, района на Кавказ, Турция и Кипър, южните части на Балканския полуостров, включително по-голямата част от Албания и Македония и южната част на Тракия. В България се среща в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли и Свиленград и по Черноморието южно от Созопол. В миналото е съществувало и находище при село Варвара, Пазарджишко, което е унищожено.

Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на дълбочина 1,20 m и повече. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4 – 7 яйца.

Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно. Тя не хапе и не е отровна. Разпространеното мнение, че изложена на слънчева светлина умира, не отговаря на истината.

Източници

Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

↑ Xerotyphlops vermicularis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1] Xerotyphlops vermicularis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]