Ивичест смок – Уикипедия
Ивичест смок | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Lacépède, 1789) | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Ивичест смок в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ивичестият смок[3] (Elaphe quatuorlineata), наричан също кощерица, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae).[4] Наподобява вида пъстър смок (E. sauromates), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 2 метра.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Ивичестият смок се среща в Италия, западното крайбрежие на Балканския полуостров и Македония, включително в България в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Активен е през деня, като прекарва голяма част от времето по дърветата. Основната му храна са (птиците и техните яйца. Храни се също с гризачи, малки на зайцевидни и дори дребни костенурки.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elaphe quatuorlineata (Lacépède, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Ивичест смок. Посетен на 19 февруари 2012
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 2008-05-09.
- ↑ а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
|
|