Медянка – Уикипедия

Медянка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Смокообразни (Colubridae) род: Медянки (Coronella) вид: Медянка (C. austriaca)

Научно наименование

Coronella austriaca Laurenti, 1768

Разпространение

Медянка в Общомедия

[ редактиране ]

Медянката (Coronella austriaca) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Европа и в Близкия изток.

На дължина достига до 65 cm, в много редки случаи – до 90 cm. На цвят е сива, понякога с кафеникав оттенък, но има и форми с бакъреночервена окраска, откъдето идва и името „медянка“. По гърба си има неправилни тъмни петна, наподобяващи слабо зигзаговидната окраска на усойницата, поради което неопитни хора я бъркат с нея и неоправдано я смятат за опасна. Лесно се отличава от другите наши змии по тъмната ивица, която преминава през окото.

Разпространена е в цяла Европа с изключение на Сардиния, Корсика, Ирландия, Шотландия, Скандинавския полуостров северно от 63° с.ш., Северна Русия и по-голямата част от Пиренейския полуостров. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ, Северен Иран и Западен Казахстан. В България е разпространена в цялата страна до надморска височина 1600 m. В региона на София се среща в планина Плана и Витоша.

Медянката предпочита редки гори в близост до скалисти местности и сипеи. При заплаха понякога използва подземните тунелите на червеите, за да се скрие.

Активна е през деня и се храни главно с гущери. По-едрите екземпляри ядат и гризачи и насекомоядни, рядко жаби и малките на птици.

В края на лятото или началото на есента женските раждат 2 до 15 малки, които са дълги 125 – 170 mm.

Медянката не е отровна, но при опит за улавяне съска и хапе.

• C. a. acutirostris
• C. a. austriaca
• C. a. fitzingeri

• Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

п б р Влечугите в България Гущери Балкански гекон • Горски гущер • Живороден гущер • Зелен гущер • Змиегущер • Змиеок гущер • Ивичест гущер • Кримски гущер • Късокрак гущер • Ливаден гущер • Македонски гущер • Слепок • Стенен гущер Змии Аспида • Вдлъбнаточел смок • Жълтоуха водна змия • Змия червейница • Ивичест смок • Котешка змия • Леопардов смок • Медянка • Пепелянка • Пъстър смок • Пясъчна боа • Сива водна змия • Смок мишкар • Смок стрелец • Степна усойница • Стрелушка • Усойница • Черноврата стрелушка Костенурки Европейска блатна костенурка • Зелена морска костенурка • Карета • Южна блатна костенурка • Шипобедрена костенурка • Шипоопашата костенурка

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coronella austriaca в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​