Избори за Европейския парламент в България (2007) – Уикипедия

Избори за Европейския парламент (2007)

20 май 2007 г. 2009 →
18 места в Европейския парламент
Активност	28,6%
Първа партия Втора партия   Кандидат Душана Здравкова Кристиан Вигенин Партия ГЕРБ БСП Коалиция ЕНП ПЕС Спечелени места 5 5 Народен вот 420 001 414 786 Проценти 21,68% 21,41%   Трета партия Четвърта партия   Кандидат Филиз Хюсменова Димитър Стоянов Партия ДПС партия Атака Коалиция АЛДЕ – Спечелени места 4 3 Народен вот 392 650 275 237 Проценти 20,26% 14,20%   Пета партия   Кандидат Биляна Раева Партия НДСВ Коалиция АЛДЕ Спечелени места 1 Народен вот 121 398 Проценти 6,27%

Изборите за Европейски парламент през 2007 г. в България са първите избори, с които България избира членове на Европейския парламент, след като страната е включена в Европейския съюз на 1 януари същата година. Изборите се провеждат на 20 май 2007.

Подобни избори през същата година се провеждат и в Румъния (на 25 ноември), другият нов член на Европейския съюз. Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат само в двете нови членки. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори.

За участие в изборите в България са регистрирани общо 14 партии и коалиции, както и двама независими кандидати. В началото на април в предварителните избирателни списъци са включени около 6 741 000 души. За разлика от други видове избори (парламентарни, общински, президентски) на тези избори е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция (български турци). Българските граждани, гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., нямат право да гласуват на изборите на 20 май 2007 г.

Две от партиите в управляващата коалиция – ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП, са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на отседналост. При подписването на новия закон и президентът Първанов изразява опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“.^[1]

Право да участват в изборите като кандидат-депутати имат граждани на държави членки на ЕС, които са навършили 21 години, нямат гражданство в държава извън ЕС, имат постоянен адрес в България или (за не-български граждани) имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и най-малко през последните две години са живели постоянно в държава членка на ЕС.

• 
  Атака
• 
  ДПС
• 
  ГЕРБ
• 
  НДСВ
• 
  ПЕС – БСП и ДСХ

Избирателната активност е около 28,60%. За евродепутати са избрани:^[3]

• от ГЕРБ – 5: Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева, Румяна Желева
• от БСП – 5: Кристиан Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов
• от ДПС – 4: Филиз Хюсменова, Мариелка Баева, Метин Казак, Владко Панайотов
• от Атака – 3: Димитър Стоянов, Славчо Бинев, Десислав Чуколов
• от НДСВ – 1: Биляна Раева

На изборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко (?) през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.

За първи път на избори в България, при вота за евродепутати се въвежда възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да стане, като избирателят отбележи на бюлетината предпочитанието (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от партията/коалицията си. Преференциалните гласове обаче ще се вземат под внимание само ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние.

Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия Ред, законност и справедливост (РЗС). През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет.

• Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България в сила от 06.03.2007 г. – на сайта lex.bg
• Любен Обретенов. 185 000 изселници в Турция отпадат за евровота // България. Вестник „Сега“, 2007-04-07. Посетен на 2013-06-20.
• Първанов пусна закона за евроизборите с някои опасения Архив на оригинала от 2007-03-10 в Wayback Machine.

• Портал на изборите в Република България
• Официален сайт на Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България 2007
• Официален сайт за резултатите от избори за членове на Европейския парламент от Република България 2007
• Първанов пусна закона за евроизборите с някои опасения Архив на оригинала от 2007-03-10 в Wayback Machine.

п б р Избори в България Парламентарни избори януари 1879 септември 1879 1880 1881 1882 1884 1886 1887 1890 1893 (април, юли) 1894 1896 1899 1901 1902 1903 1908 1911 (юни, септември) 1913 1914 1919 1920 1923 (април, ноември) 1927 1931 1938 1939 1945 1946 1949 1953 1957 1962 1966 1971 1976 1981 1986 1990 1991 1994 1997 2001 2005 2009 2013 2014 2017 2021 (април, юли, ноември) 2022 2023 2024 (юни, октомври) Президентски избори 1992 1996 2001 2006 2011 2016 2021 Местни избори … 1991 1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019 2023 Избори за Европейския парламент 2007 2009 2014 2019 2024 Референдуми 1922 1946 1971 2013 2015 2016