Кирково (община) – Уикипедия

Община Кирково 41.317, 25.35
Общи данни
Област	Кърджали
Площ	537.871 km²
Население	22 317 души
Адм. център	Кирково
Брой селища	73
Сайт	kirkovo.bg
Управление
Кмет	Шинаси Сюлейман (ДПС; 2015)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (20) ГЕРБ (8) БСП (1)
Община Кирково в Общомедия

Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Общината е разположена в южната част на област Кърджали. С площта си от 537,871 km² е 3-та по големина сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите ѝ са следните:

• на север – община Джебел;
• на североизток – община Момчилград;
• на изток – община Крумовград;
• на юг – Република Гърция;
• на запад – община Златоград, област Смолян.

Релефът на община Кирково е средно-, ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. В централните части на общината са разположени няколко сравнително големи долинни разширения по теченията на река Върбица и десният ѝ приток Чорбаджийска река (Къзълач) – в района на селата Бенковски, Кирково и Подкова. В коритото на Върбица, северно от село Брегово се намира най-ниската точка на общината – 265 m н.в.

От всички страни тези обширни долинни разширения са обградени от четири средно- и нископланински рида, части от Източните Родопи. В южната част на община Кирково се простират северните склонове и разклонения на мощния граничен с Гърция рид Гюмюрджински снежник. В него, на границата с Република Гърция се намира връх Вейката (1463 m), най-южната точка на България и най-високата точка на общината. Източно от прохода Маказа, по границата с Гърция се простира най-западната част на рида Мъгленик с максимална височина Върха (952 m), разположен на граничната бразда, югозападно от село Тихомир. Източните части на общината се заемат западните склонове и разклонения на друг източнородопски рид Стръмни рид с посока на простиране от юг на север. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен североизточно от село Нане. И накрая, на север и запад от долината на Върбица, в северната част на община Кирково се простират крайните южни и югоизточни части на устренския рид (югоизточно разклонение на рида Жълти дял) със Зли връх (710 m), разположен северно от село Стоманци.

Основна водна артерия на общкина Кирково е река Върбица (десен приток на Арда). Тя навлиза в общината от община Златоград западно от село Пресека. До село Крилатица тече в източна посока, след което завива на север-североизток и северно от село Брегово напуска пределите на общината. По нейното течение в границите на община Кирково има две големи долинни разширения – в райна на селата Бенковски и Подкова, заети от обработваеми земи. Основни притоци на Върбица в пределите на общината са реките: леви – Папаздере (влива се при село Добромирци), Ахряндере (при село Бенковски), Олудере (при Дрянова глава) и Циганско дере (при село Върбен); десни – Дранговска река (при село Дрянова глава), Чорбаджийска река (Къзълач, при село Подкова) и Арпалъшко дере (при село Старейшино). Десният приток на Върбица – Чорбаджийска река (Къзълач) протича изцяло през общината и в района между селата Горно Къпиново и Кирково образува третото в общината обширно и плодородно долинно разширение.

Най-югоизточните части на община Кирково се отводняват от най-горното течение на река Кесебир (Вировица, ляв приток на Крумовица, от басейна на Арда).

ОбщинаКирково се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Всичките изброени по-горе реки са с непостоянен воден режим, като след продължителни дъждове и през пролетта прииждат, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: „Мъгляне“ („Бенковски“, с капацитет 8 млн. m³), „Амбарица“ („Чакаларово“, 150 хил. m³) и язовира в местността Голяма нива до село Домище (30 хил. m³).

Климатът на общината е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 11 °C и 13,2 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 mm, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.

На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино – на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. Находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на общината има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицит, гранити, мрамори и други използвани в строителството.

Общината има 72 населени места с общо население 20 442 жители към 7 септември 2021 г.^[1]

• Указ № 282/обн. 21.05.1927 г. – признава н.м. Къшла дере (от с. Дрангово) за м. Къшла дере;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сапдере на с. Бързия;

– преименува с. Куруджа дере на с. Горски извор;

– преименува с. Арабаджии на с. Джерово;

– преименува с. Анлък на с. Домище;

– преименува с. Биюк ип дере (Голямо Ип дере) на с. Дрангово;

– преименува с. Ортакчии на с. Дружинци;

– преименува с. Дегермен теке на с. Жерка;

– преименува с. Ени махле на с. Завоя;

– преименува м. Къшла дере на м. Зимица;

– преименува с. Далакча на с. Костурино;

– преименува с. Каракаш на с. Лозенградци;

– преименува с. Узун химетлер на с. Протогерово;

– преименува с. Къркъм на с. Стрижба;

– преименува с. Терзи юрен на с. Тихомир;

– преименува с. Хасъ юрт на с. Царино;

– преименува с. Чакал кьой на с. Чакаларово;

– преименува с. Фъндаджик на с. Шумнатица;

• МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Хатиболар на с. Фотиново;

– преименува с. Чорбаджилар на с. Чорбаджийско;

• МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Емирлер на с. Добромирци;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Фарфарал на с. Веслец;

– преименува с. Сарп дере на с. Върли дол;

– преименува с. Али паша на с. Генерал Панайотово;

– преименува с. Кара Ахмедлер на с. Гривяк;

– преименува с. Деделер на с. Дедец;

– преименува с. Делвелер на с. Делвино;

– преименува с. Сюлюмезлер на с. Дрянова глава;

– преименува с. Айваджик на с. Дюлица;

– преименува с. Едилоглар на с. Едил;

– преименува с. Хорозлу (Аразлъ) на с. Еровете;

– преименува с. Кел оглар на с. Загоричане;

– преименува с. Кърджалар на с. Загорски;

– преименува с. Неберлер на с. Здравчец;

– преименува с. Кабиллер на с. Кабиле;

– преименува с. Накиплер на с. Китна;

– преименува с. Марефлер на с. Козлево;

– преименува с. Кран дере на с. Кран;

– преименува с. Шахпалъ на с. Крилатица;

– преименува с. Ерекли на с. Кукуряк;

– преименува с. Каламджилар (Каранджилар) на с. Кърчовско;

– преименува с. Малкоч дере на с. Малкоч;

– преименува с. Бакаджик на с. Медевци;

– преименува с. Мухаремоглар на с. Метличка;

– преименува с. Юртчулар на с. Могиляне;

– преименува с. Булутлар на с. Мъглене;

– преименува с. Шаинлер на с. Мъженци;

– преименува с. Наназлъ даг (Нарезли дере) на с. Нане;

– преименува с. Ада кьой на с. Островец;

– преименува с. Бояджилар на с. Пеевско;

– преименува с. Гяур дере жоджа на с. Пенковци;

– преименува с. Тюрк геве на с. Пловка;

– преименува с. Налбантлар на с. Подкова;

– преименува с. Чатак на с. Пресека;

– преименува с. Ходжа кьой на с. Първенци;

– преименува с. Торфулу на с. Първица;

– преименува с. Томашлар на с. Растник;

– преименува с. Кол оглар на с. Робино;

– преименува с. Аша Коджа Юмер на с. Самодива;

– преименува с. Сараджа Виран на с. Самокитка;

– преименува с. Папарджик (Тагарджиклер) на с. Секирка;

– преименува с. Ортаджи на с. Средско;

– преименува с. Шехлер на с. Старейшино;

– преименува с. Коджа Юмер на с. Старово;

– преименува с. Чиликли на с. Стоманци;

– преименува с. Каин тепе на с. Трепетлика;

– преименува с. Хаджи махле на с. Хаджийско;

– преименува с. Шадилер на с. Чавка;

– преименува с. Кючук Ип дере (Малко Ип дере) на с. Чичево;

– преименува с. Ерекли на с. Шипок;

– преименува с. Емирлер на с. Шопци;

– преименува с. Къзалар на с. Ягнево;

– преименува с. Янаклар на с. Янино;

• МЗ № 1957/обн. 16.11.1935 г. – признава н.м. Кирлик (от с. Пеевско) за отделно населено място – с. Кирил;
• МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирил на с. Бенковски;
• МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Генерал Панайотово на с. Метличина;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Зимица поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бързия на с. Бързея;

– преименува с. Горньо Капиньово на с. Горно Къпиново;

– преименува с. Долно Капиньово на с. Долно Къпиново;

– преименува с. Каслоба на с. Каялоба;

– преименува с. Протогерово на с. Орлица;

– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;

• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава н.м. Яковица за отделно населено място – с. Яковица;
• Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Айваз на с. Върбен;

– преименува с. Хаджийско на с. Искрил;

– преименува с. Кабиле на с. Светлен;

• Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Вълчанка (от с. Царино) за отделно населено място – с. Вълчанка;

– признава н.м. Акча (от с. Чакаларово) за отделно населено място – с. Кремен;

• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Солука (от с. Шумнатица) за отделно населено място – с. Априлци;

– признава н.м. Брегово (от с. Самодива) за отделно населено място – с. Брегово;

– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;

– заличава селата Едил и Жерка поради изселване;

– заличава с. Завоя и го присъединява като квартал на с. Дружинци;

– заличава с. Ягнево и го присъединява като квартал на с. Мъженци;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Бенковски и община Подкова и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кирково;
• Указ № 2081/обн. 10.10.1989 г. – преименува с. Дружинци на с. Полянци;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Завоя от с. Дружинци (Полянци) и признава за отделно населено място – с. Завоя;

– възстановява старото име на с. Полянци на с. Дружинци;

– заличава селата Веслец, Мъженци и Пеевско и ги присъединява като квартали на с. Бенковски;

– заличава с. Загоричане и го присъединява като квартал на с. Фотиново;

– заличава селата Пенковци и Трепетлика и ги присъединява като квартали на с. Чорбаджийско;

– заличава с. Робино и го присъединява като квартал на с. Върбен;

• Указ № 97/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Искрил на с. Хаджийско;
• Реш. МС № 658/обн. ДВ бр.68/04.09.2015 г. – заличава с. Бързея поради изселване.

Община Кирково е създадена на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 09.09.1944 г. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково.

При образуването на общината на 28.09.1949 г. е имало само един кмет – Мехмед Юсеинов. Впоследствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.

През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 г. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 г. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин.

От ноември 2003 г. до 2011 г. кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-ия управляващ общината. На изборите през октомври 2011 г. за кмет на община Кирково е избран инж. Сали Бекир Рамадан. През октомври 2015 г. е избран 48-ият кмет на общината Шинаси Сюлейман. В изпълнението на правомощията си кметът на общината се подпомага от двама заместник кметове. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):^[2]

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна“. До нея се стига по 5-километров чакълиран път от най-южното българско село – Горно Къпиново. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа „Хвойнова поляна“ е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта „Устойчиво развитие на селските райони“ по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност „Вейката“ представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати.

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища. Професионалната гимназия ”Васил Левски” село Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост. Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината.

Сградите на СОУ ”Христо Ботев” село Чорбаджийско, СОУ ”Н.Й.Вапцаров” село Бенковски и СОУ ”Отец Паисий” село Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 г. е открит „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ село Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години. Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация. Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал. Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

„Никола Йонков Вапцаров“ с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова „Васил Априлов“ с. Чорбаджийско – Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова „Възраждане“ с. Бенковски – Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед „Родопска пробуда“ с. Тихомир – Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова „Васил Левски“ с. Дрангово – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева „Христо Смирненски“ с. Чакаларово – Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова „Пробуда“ с. Фотиново – Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова „Христо Ботев“ с. Добромирци – Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил „Искра“ с. Домище – Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова „Христо Ботев“ с. Завоя – Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов „Елин Пелин“ с. Долно Къпиново – Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева „Пеньо Пенев“ с. Кърчовско – Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-историческите паметници на територията на общината са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам. Материалните следи, останали от древността, са:

• Римски мост до село Добромирци
• Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
• Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
• Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.
• Античен некропол в същата местност, паметник на културата
• Антично селище със светилище при с. Загоричене
• Скални ниши в с. Растник – местността Манчая кая
• Скални гъби между с.Бенковски и с. Добромирци
• Римска крепост при с. Остиново и др.
• Средновековно селище – с. Орлица
• Цистов некропол – с.Априлци
• Тракийско селище – с. Домище
• Могилен некропол – с. Домище
• Скално светилище – с. Първица
• Средновековно селище – с. Първица
• Късноримско селище – с. Първица
• Средновековно селище – с. Островец
• Праисторическа селищна могила – с. Подкова
• Скални образувания до село Добромирци
• Крепостна стена с височина 4 метра от времето на Критско – микенската цивилизация 12 – 11 век пр.н.е. изградена с циклопски градеж – камъни с тегло 5 – 6 тона.

Запазени са само основите на крепостите, а скалните гробници са ограбени. В подобно състояние се намират и паметниците от Средновековието.

Съхранени са църквите в селата Пресека, Горски извор и Джерово и крепости в Чакаларово, Кремен и Джерово.

Джамията на седемте девойки, Джамията в село Бенковски.

От значително по-късен период, напълно запазени и функциониращи, са множество мостове, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария. Те са в селата Кирково, Лозенградци, Долно Къпиново, Дрангово, Тихомир, Кремен, Горски извор. Мостове са останали и от римско време. Най-добре запазени са в селата Дрангово, Шумнатица, Горски извор, Лозенградци и Тихомир.

Здравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най-близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21, от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир, Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10, от които 8 са заети в селата – Кирково, Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово, Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр. Кърджали в с. Кирково и с. Чорбаджийско. Към Филиала за спешна медицинска помощ в с. Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново, Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир, които снабдяват населението с лекарства.

През територията на общината преминава последният участък от 4,7 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 84,2 km:

• последният участък от 23,4 km от Републикански път I-5 (от km 369,6 до km 393,0);
• последният участък от 13,7 km от Републикански път III-508 (от km 23,4 до km 37,1);
• началният участък от 13,7 km от Републикански път III-509 (от km 0 до km 13,7);
• последният участък от 29,4 km от Републикански път III-867 (от km 39 до km 68,4);
• целият участък от 2 km от Републикански път III-8672;
• началният участък от 2 km от Републикански път III-8673 (от km 0 до km 2,0).

В източната част на община Кирково, през селата Подкова и Чорбаджийско преминава и последният участък от 27,9 km (от km 369,4 до km 397,3) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 121,1 km.

• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Кирково
• ((bg)) Официален сайт
• За общината – географска и икономическа характеристика Архив на оригинала от 2004-12-17 в Wayback Machine.

Портал „География“          Портал „България“