French
DeutschКлючица – Уикипедия
| Ключица | |
|---|---|
 | |
| Ключица (в червено) | |
 | |
| Латински | clavicula |
| Атлас | Ключица |
| MeSH | Clavicle |
| Ключица в Общомедия | |
Ключицата (на латински: clavicula – ключе) е извита дълга тръбна кост, която се намира над раменната става и има форма на разтегната латинска буква 'S'. Чрез стави ключицата се свързва с единия си край за гръдната кост, а с другия – за лопатката.
Ключиците са винаги по две - една разположена от лявата страна и една от дясната страна на тялото. Ключицата е единствената дълга кост в човешкото тяло, която лежи хоризонтално.
Поради по-слабото натрупване на мазнини в областта на ключиците, те са ясно различими и видими в областта на раменете при слаби хора. Заедно с лопатките те образуват раменния пояс.
Анатомия
[редактиране | редактиране на кода]Ключицата е съставена от три основни части: тяло и два края – медиален и латерален.
Тяло
[редактиране | редактиране на кода]Тялото (corpus claviculae) на ключицата е разположено в нейната средна част между нейните два края.
Медиален край
[редактиране | редактиране на кода]Медиалният край (extremitas sternalis) на ключицата е разположен към вътрешността на раменния пояс. Той е извит напред и значително удебелен. В него се намира седлоподобна ставна артикуларна повърхност (facies articularis sternalis) за връзка с гръдната кост.
Медиалният край заедно с горния сегмент на гръдната кост образува стерноклавикуларната става (articulatio sternoclavicularis). Ставата се подсилва от три основни лигамента:
- стерноклавикуларен лигамент (ligamentum sternoclavicular)
- костоклавикуларен лигамент (ligamentum costoclaviculare)
- интерклавикуларен лигамент (ligamentum interclavicular)
Латерален край
[редактиране | редактиране на кода]
Латералният край (extremitas acromialis) на ключицата е разположен към външната страна на раменния пояс. Той е по-тънък от медиалния и има изпъкналост, насочена назад. Притежава плоска ставна артикуларна повърхност (facies articularis acromialis) за връзка със съответната ставна повърхност на акромиона.
Латералният край заедно с акромиона на лопатката образува акромиоклавикуларната става (articulatio acromioclavicularis). Ставата се подсилва от заловените за нея лигаменти:
- акромиоклавикуларен лигамент (ligamentum acromioclaviculare)
- коракоклавикуларен лигамент (ligamentum coracoclaviculare)
- коракоакромиален лигамент (ligamentum coracoacromiale)
Горната повърхност на ключицата е гладка, а на долната ѝ повърхност са разположени конусовидната туберкула (tuberculum conoideum) и трапецовидната линия (linea trapezoidea), към които се прикрепват сухожилията.
Функции
[редактиране | редактиране на кода]Ключицата изпълнява три основни функции:[1]
- свързва горния крайник с туловището
- осигурява защита на стоящите под нея нерви и кръвоносни съдове
- прехвърля натоварването от горните крайници към скелета на туловището
Тя също така държи раменната става на правилно разстояние от гърдите, което дава по-голяма свобода на движение на горния крайник.
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Ключицата е първата кост, която започва процеса на осификация по време на развитието на ембриона, през петата и шестата седмица на бременността. Въпреки това тя е една от последните кости, които завършват процеса на вкостяване, на около 21 – 25 години.
Клинично значение
[редактиране | редактиране на кода]Ключицата често става обект на травми и различни други проблеми, като счупване, разместване (дислокация), остеолиза (разпадане на костта), дегенерация и други. На най-голям риск от проблеми с ключицата са изложени по-младите активни индивиди, особено атлети, практикуващи спортове с риск от високоскоростни падания, като ски, мотоциклетизъм и колоездене, или контактни спортове с директни сблъсъци, като футбол, борба, ръгби, хокей и други.
Ключицата може да бъде увредена по два начина:
- индиректено – при падане върху ръката или при удар отстрани по рамото
- директено – при удар върху самата ключица
Счупване
[редактиране | редактиране на кода]
Ключицата е най-често чупената кост. Лесно може да се счупи при удар в рамото от силата на падане, предавана върху протегнатите ръце или чрез пряк удар. Тази кост може да се счупи дори при новородено бебе, докато се движи през родовия канал.[2]
При фрактура на ключицата се появява внезапна и силна болка, която е съпроводена от чувство на нестабилност. Движението на горния крайник е силно ограничено и пациентът обикновено го придържа със здравата си ръка, приведен към тялото. Рамото е разположено по-ниско от здравото, а в областта на фрактурата се установява оток, хематом и деформация, в резултат на разместването на фрагментите. Вътрешният (медиален) фрагмент се измества нагоре, под действието на гръдноключичносисовидния мускул (m. sternocleidomastoideus), а външният (латерален) – надолу, придърпан от делтовидния мускул (m. deltoideus).
В повечето случаи на фрактура на ключицата не се налага оперативно лечение, а е достатъчна само имобилизация на крайника, която може да се извърши чрез превръзка „тип осморка“. Обездвижването при деца продължава от 15 до 25 дни, а при възрастни – около 30 до 50 дни.
При други животни
[редактиране | редактиране на кода]Ключицата първо се появява като част от скелета в примитивните костни риби, където е свързана с гръдния плавник. При тези риби двойките ключици се движат зад и под хрилете от всяка страна и се съединяват със солидна симфиза от долната страна на рибата. Те обаче липсват при хрущялните риби и в по-голямата част от живите костни риби, включително същинските костни риби.[3]
Крокодилите и саламандрите изобщо нямат ключици, докато в костенурките те са част от бронираната черупка.
В по-голямата част от торбестите и плацентните бозайници ключиците са намалени или дори липсват, за да позволят на лопатките по-голяма свобода на движение, която може да бъде полезна при бързо движещи се животни.[3]
При динозаврите основните кости на гръдния пояс са лопатката и коракоидът, като и двете са пряко свързани с ключицата. Ключицата присъства при гущеротазовите, но в голяма степен липсва при птицетазовите.[4]
При птиците ключиците и епистернума се сливат, за да образуват една Y-образна кост (furcula), която еволюира от ключиците, открити в целурозавровите тероподи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Moore, Keith L., Dalley, Arthur F. Clinically Oriented Anatomy. 4th. Lippincott Williams & Wilkins, 1999. ISBN 978-0-683-06141-3. (на английски)
- ↑ Busy Bones // ASU (Arizona State University), 2011-05-13. Посетен на 5 July 2019. (на английски)
- ↑ а б Romer, Alfred Sherwood. The Vertebrate Body. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1977. ISBN 978-0-03-910284-5. p. 184–186. (на английски)
- ↑ Martin, A.J. (2006). Introduction to the Study of Dinosaurs. Second Edition. Oxford, Blackwell Publishing. pg. 299-300. ISBN 1-4051-3413-5.
|
