Тазобедрена става – Уикипедия
Тазобедрена става | |
---|---|
Кости около тазобедрената става | |
Латински | articulatio coxofemoralis |
Атлас | тазобедрена става |
MeSH | Hip |
Elsevier | 12422739 |
Тазобедрената става (на латински: coxa) е една от големите стави, чрез която долният крайник се свързва към трупа на тялото. Тя има сферична форма и е изградена от две ставни повърхности покрити с хрущял – главата на бедрената кост и ставната ямка на таза, както и свързващите ги лигаменти. Главата на бедрената кост („ябълката“) е разположена в нейната горна част и представлява почти идеална сфера, която се движи в ацетабулума (сферична чашковидна вдлъбнатина на таза).
Гладкото и безболезнено движение в ставата се определя от правилната форма на тези два компонента, както и на доброто им покритие със ставен хрущял. Закрепването на бедрената глава в ацетабулума става, чрез няколко здрави връзки (лигаменти) и чрез заобикалящите ставата мускули. Приплъзването на хрущялните ставни повърхности се улеснява от оскъдно количество вътреставна течност изпълваща ставната кухина.[1][2]
Тазобедрената става позволява голяма свобода на движенията и в същото време пренася тежестта на тялото върху долния крайник. Движенията които се извършват в нея са следните:
- сгъване и разгъване на долния крайник
- отвеждане и привеждане към тялото
- въртене навън и навътре
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thieme Atlas of Anatomy: General Anatomy and Musculoskeletal System. Thieme, 2006. ISBN 1-58890-419-9. (на английски)
- ↑ Platzer, Werner. Color Atlas of Human Anatomy, Vol. 1: Locomotor System. 5th. Thieme, 2004. ISBN 3-13-533305-1. (на английски)