Линейни кораби тип „Саут Дакота“ – Уикипедия

Тази статия е за Линейни кораби тип „Саут Дакота“, строителството на които е прекратено според решенията на Вашингтонския договор от 1922 г.. За линкорите тип „Саут Дакота“ от времето на Втората световна война вижте Линейни кораби тип „Саут Дакота“ (1939).
16-дюймово оръдие Mark 2 на линкор от типа „Саут Дакота“
Линейни кораби тип „Саут Дакота“
South Dakota-class battleship (1920)
Модел на линейния кораб „Саут Дакота“
Флаг САЩ
Клас и типЛинейни кораби от типа „Саут Дакота“
ПроизводителNew York Navy Yard в Бруклин и др., САЩ.
Служба
Поръчан4 март 1917 г.
Заложен15 март 1920 г.
Спуснат на водаСтроежът е спрян на
8 февруари 1922 г.
Изведен от
експлоатация		недостроени, утилизирани на стапелите
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост43 900 t (нормална);
47 800 t (пълна)
Дължина201,2 m (по КВЛ)
208,5 m (максимална)
Ширина32,3 m
Газене10,1 m
Броняпояс: 203 – 343 mm;
палуба: 89 mm;
барбети: 114 – 343 mm;
кули ГК: 127 – 457 mm;
траверси: 203 – 343 mm;
бойна рубка: 203 – 406 mm
ЗадвижванеТурбоелектрическо с 4 турбогенератора Westinghouse или General Electric;
12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
60 000 к.с. (на турбините)
Скорост23 възела
(43 km/h)
Далечина на
плаване		8000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж1191 души
Въоръжение
Артилерия4x3 406 mm;
16x1 152 mm
Зенитна артилерия:
8x1 76 mm
Торпедно
въоръжение		2x1 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Саут Дакота“ в Общомедия

Саут Дакота (на английски: South Dakota, „Южна Дакота“) са серия линейни кораби на САЩ, развитие на типа „Колорадо“. Всичко през 1920 г. са заложени 6 кораба от този тип. Строителството им е прекратено през 1922 г. в съответствие с решенията на Вашингтонското съглашение за ограничаване на морските въоръжения.

Поръчката за строителството на серията е получена на 4 март 1917 г., корабите са заложени в периода 1920 – 1921 година, на 8 февруари 1922 г. строителството им е прекратено при готовност около 30%, през 1923 г. корабите са разкомплектовани за скрап[1]. Някои от комплектуващите на разглобените кораби се използват за модернизацията на оставащите в строя линкори, което се разрешава от условията на Вашингтонския договор. Броневите плочи на линкора „Индиана“ са използвани за строителството на укрепления в зоната на Панамския канал.

Тези кораби е планирано да бъдат най-големите, тежко въоръжени и бронирани довоенни линкори на САЩ. По скорост (23 възела) са превъзхождани само от японските линкори от типа „Нагато“ и английските от типа „Куин Елизабет“.

Енергетична установка

[редактиране | редактиране на кода]

Главна енергетична установка

[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка на корабите от типа „Саут Дакота“ се отличава само с по-голямата си мощност от турбоелектрическата на типа „Колорадо“ и има много общо със силовата установка на линейните крайцери от типа „Лексингтън“. Два турбоагрегата привеждат във въртене два 28 000-кВт генератора („General Electric“ на „Indiana“ и „Montana“, „Westinghouse“ на останалите) за двуфазен променлив ток. Токът с напрежение 5000 В се подава към 4 електромотора с мощност по 11 200 кВт (15 020 к.с.), въртящи гребните валове. Парата за турбоагрегатите се изработва в осем (дванадесет[2]) котела, всеки в собствен отсек, „Babcock & Wilcox“ с налягане от 285 psi[Коментари 1] (1965 кПа; 20 кгс/см²). Корабите имат скорост от 23 възела при мощност на турбините от 60 000 к.с.

Проектната далечина на плаване съставлява 8000 морски мили на ход 10 възела.

Електрозахранване

[редактиране | редактиране на кода]

Корабите имат осем турбогенератора с мощност по 500 кВт.

Брониране

[редактиране | редактиране на кода]

Горните краища на плочите на пояса се крепят към главната бронирана палуба, набрана от два слоя 70-фунтова специална стомана (STS). Под главната бронепалуба и по цялото и протежение, паралелно на нея, преминава противоосколъчна палуба: 31,7 мм STS върху 12,4 мм мека корабостроителна стомана.

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
Название Заложен Корабостроителница Спрян % готовност Разкомплектован
BB-49 „Саут Дакота“ 15.03.1920 г. NYNY 08.02.1922 г. 38 1923 г.
BB-50 „Индиана“ 01.11.1920 г. NYNY 08.02.1922 г. 35 1923 г.
BB-51 „Монтана“ 01.09.1920 г. MINY 08.02.1922 г. 28 1923 г.
BB-52 „Норт Каролина“ 12.01.1920 г. NNSY 08.02.1922 г. 37 1923 г.
BB-53 „Айова“ 17.05.1920 г. NNSB 08.02.1922 г. 32 1923 г.
BB-54 „Масачузетс“ 04.04.1921 г. BSB 08.02.1922 г. ? 1923 г.

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Фунта на квадратен дюйм.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ireland, Bernard. Jane's Battleships of the 20th Century. London, Harper Collins, 1996, 168 с. ISBN 0-00-470997-7.
  2. ↑ Friedman, US Battleships 1985, с. 446.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
 
Линкори-дредноути
Тип „Саут Каролина“
Тип „Делауеър“
Тип „Флорида“
Тип „Уайоминг“
Тип „Ню Йорк“
Тип „Невада“
Тип „Пенсилвания“
Тип „Ню Мексико“
„Голямата петица“
Тип „Саут Дакота“ (1920)
(недостроени)
  • „Саут Дакота“
  • „Индиана“
  • „Монтана“
  • „Норт Каролина“
  • „Айова“
  • „Масачузетс“

    •   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Саут Дакота“ (1920)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

    ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Линейни_кораби_тип_„Саут_Дакота“&oldid=11973464“.