Лузитания (кораб) – Уикипедия

За римската провинция вижте Лузитания.

„Лузитания“ RMS Lusitania
„Лузитания“ в близост до Ливърпул, 1909 г.
Флаг	Великобритания;[1]
Клас и тип	пътнически кораб клас океански лайнер от типа „Лузитания“;[2]
Производител	John Brown & Company Ltd. в Клайбанк (Глазгоу);[1]
Служба
Поръчан	1904 г.;
Заложен	16 юни 1904 г.;[3]
Спуснат на вода	7 юни 1906 г.;[1]
Влиза в строй	26 август 1907 г.;[3]
Изведен от експлоатация	7 май 1915 г., потопен от германската подводница SM U-20;[4]
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Ливърпул;[1]
Позивна	МКС;
Организация	„Кунард Лайн“; (Cunard Line);[1]
Собственик	„Кунард Лайн“ (1907 – 15 г.);[1]
Оператор	„Кунард Лайн“ (1907 – 15 г.);[1]
Бруто тонаж	31 550 БРТ;[1]
Нето тонаж	12 611 НРТ;[1]
Водоизместимост	38 000 t (пълна);[1]
Дължина	239,8 m;[1]
Дължина между перпендикулярите	231,5 m;[1]
Ширина	26,7 m;[1]
Газене	10,2 m;[1]
Материал на корпуса	стомана;
Задвижване	4 парни турбини на компанията Parsons;[1]
Мощност	76 000 к.с. или 56,6 MW;[1]
Движител	3 гребни винта (1907 г.);[1] 4 гребни винта (1909 г.);[1]
Скорост	круизна скорост: 25 възела (46,3 km/h);[1] максимална скорост: 26,35 възела (48,8 km/h);[1]
Екипаж	827 души (1907 г.);[1] 850 души (1915 г.);[1]
Пътниковместимост	1907 г.: 2 198 души:[1] първа класа: 552;[1] втора класа: 460;[1] трета класа: 1 186;[1] 1915 г.: 2 165 души:[1] първа класа: 563;[1] втора класа: 464;[1] трета класа: 1 138;[1]
Заводски номер	367;[1]
Цена за построяване	1,6 милиона тогавашни британски лири;[5]
Индентификация	Буквен код (1907 – 1913 г.); Радиопозивна (1913 – 1915 г.);
Брой палуби	10 (6 от които за пасажери);[6]
Брой спасителни лодки	16 (1907 г.);[1] 48 (1912 г.);[1]
Характеристики	с две мачти и четири комина;[1]
Бележки	първият британски четирикоминен океански лайнер;[1] първият кораб в света, който тежи над 30 000 t;[1] първият кораб в света, който преплава Атлантика за по-малко от пет дни;[1] най-бързият кораб в света в периода 1907 – 9 г.;[7] корабът-сестра на „Мавритания“, компаньон на „Аквитания“;[2] кръстен от Mary, Lady Inverclyde;[1]
„Лузитания“ в Общомедия

„Лузитания“ (на английски: RMS^{[~ 1]} Lusitania) е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от John Brown & Company Ltd. и опериран от „Кунард Лайн“ в периода 1907 – 1915 г.^[1] Обладател е на „Синята лента на Атлантика“ между 1907 г. и 1909 г. Има по-малък кораб-сестра, „Мавритания“.^[2] Пренася кралска поща на много от плаванията си, поради което получава престижното обозначение „RMS“ („кралски пощенски кораб“) пред името.^[1]

Строителството на лайнера започва през 1904 г., като „Лузитания“ е кръстена и спусната на вода две години по-късно.^[1] Прави първото си двупосочно плаване през септември 1907 г.,^[1] като не успява да спечели „Синята лента на Атлантика“. При второто си такова плаване обаче, корабът си присвоява титлата на най-бързия океански лайнер в света.^[4] През ноември същата година, „Мавритания“, корабът сестра на „Лузитания“, също влиза в експлоатация,^[8] поради което в периода 1907 – 1909 г. двата лайнера многократно взаимно се надминават един друг, като „Лузитания“ губи титлата си за последен път през септември 1909 г.^[9]

На 10 януари 1910 г. „Лузитания“ е на път от Ливърпул за Ню Йорк,^[10] когато е ударена от двадесет и три метрова вълна-убиец, като по мостика ѝ е частично смачкан и много прозорци по целия кораб са счупени.^[11] Като по чудо никой не е отнесен, тъй като вълната удря лайнера през нощта. Няма и никакви жертви.

През лятото на 1914 г. започва Първата световна война, като лайнерът е реквизиран от Кралския военноморски флот за използване като въоръжен търговски кораб (спомагателен крайцер), но тъй като скоро след това е установено, че това е лоша идея, корабът се завръща към оригиналната си роля, а именно – да пренася пътници от Европа до Северна Америка.^[4] За разлика от „Лузитания“ обаче, по-малката ѝ „сестра“, „Мавритания“, както и нововъведения в експлоатация техен трети компаньон, „Аквитания“, продължават да се използват за превоз на войници през цялата война.^[8][12]

След много успешни трансатлантически рейса през втората половина на 1914 г. и първата половина на следващата година, на 1 май 1915 г. „Лузитания“ се отправя на своето двеста и второ плаване, поредното нейно в посока Европа, което много скоро след това се оказва обаче и последното ѝ изобщо.^[13][14] На 7 май лайнерът минава пред германската подводница SM U-20,^[3] чийто командир нарежда да бъде изстреляно едно торпедо по кораба. Почти веднага след експлозията от торпедото става втора експлозия,^[1] която е вероятно породена от нелегално пренасяни американски муниции на борда на океанския лайнер, които са били там, където торпедото удря, в резултат на което те също се взривяват след него.^[15]

Повечето оцелели пътници и членове на екипажа на „Лузитания“, включително и капитанът му, посочват, подкрепят тази теория.^[15] Това, както и останките на кораба, доказват, че това е била най-вероятната причина за втората експлозия.^[15] Каквато и да е истинската причина за гибелта му, лайнерът потъва за едва осемнадесет минути,^[3] като от всичките му четиридесет и осем спасителни лодки успешна са спуснати едва шест от тях^[16]. От общо 1 960-те души на борда му оцяляват само 767 – жертвите наброяват 1 197 души,^[3] от които 128 са американци^[4].

Потъването на „Лузитания“ е един от ключовите фактори, които довеждат до влизането на САЩ в Първата световма война на страната на Антантата през пролетта на 1917 г.^[3] Също така, лайнерът доказват на света, че много съюзнически пътнически кораби незаконно са пренасяли муниции на борда си през Първата световна война.

• „Кунард Лайн“
• Лайнери тип „Лузитания“
• „Мавритания“
• „Аквитания“