French
DeutschКатон Млади – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Порций Катон.
| Катон Млади Marcus Porcius Cato Uticensis | |
| древноримски държавник | |
 Жан Батист Роман и Франсоа Рюд, Катон чете диалога Федон преди да предприеме самоубийството си, карарски мрамор, 1840 | |
| Роден | 95 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Починал | 46 г. пр.н.е. |
| Политика | |
| Партия | Оптимати |
| сенатор | |
| Семейство | |
| Баща | Марк Порций Катон Салониан Млади[1] |
| Майка | Ливия Друза[1] |
| Братя/сестри | Порция[2][3] Сервилия Цепиона[2][4] Сервилия Младша[2][5] |
| Съпруга | Атилия[1] Марция[1] |
| Партньор | Емилия Лепида (съпруга на Сципион)[1] |
| Деца | Порция Катона[1] Марк Порций Катон[1] |
| Други роднини | Марк Порций Катон Стари Марк Порций Катон Салониан Сервилия |
| Катон Млади в Общомедия | |
Марк Порций Катон (на латински: Marcus Porcius Cato Uticensis, Cato Minor), обикновено наричан Катон Млади или Младши, а също и Утически (Cato Uticensis) (от гр. Утика при Картаген) е сенатор, военачалник, политик и държавник към края на Римската република. Известен е със своята честност, неподкупност и упоритост. Той е най-изтъкнатият противник на Гай Юлий Цезар и след неговата победа в гражданската война се самоубива.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Катон Млади е правнук на Катон Стари. Син е на Марк Порций Катон и неговата съпруга Ливия Друза. Роден е през 95 пр.н.е.. Загубва рано своите родители.
През 72 г. Катон Млади се отличава във войната против въстаналите роби. През 67 г. става военен трибун в Македония, където беседите с Атинодор Кордилион значително разширяват неговия кръгозор. Заедно с Атинодор, Катон Млади се връща в Рим и се занимава с философия и съдебни речи и се старае да придобие практически знания. През 65 г. става квестор и като такъв е добросъвестен и необикновено деен. През следващата година Катон Млади посещава отново Изтока.
През 62 г., като народен трибун Катон обвинява консула Мурен във вземане на подкуп и застава зад смъртно наказание на привържениците на Катилина, с което си навлича ненавистта на Цезар.
През 58 г. Катон по идея на привържениците на Цезар е изпратен на остров Кипър, за да изгони от там цар Птолемей, мисия, с която се справя успешно и получава благодарностите на сената. През 46 г. пр.н.е. Цезар превзема и командвания от Катон Млади гарнизон в провинция Африка – град Утика. Когато Катон Млади вижда, че по-нататъшна борба с Цезар в Африка е безсмислена, се самоубива.
Погребали го на брега на морето и му издигнали паметник. И приятели и врагове му отдават заслужена почит за неговата твърдост и постоянство. Цицерон хвалил неговото красноречие. Катон отдал живота си за републиката и когато разбрал, че нейния край наближава, не искал да живее. От написаното от него се е запазило само писмо до Цицерон (Cic. ad. Fam. XV, 5). Плутарх е написал биографията му. От първата си жена Атилия той имал две деца: прочутата Порция, съпругата на Марк Юний Брут, която си приличала с баща си по своята чиста нравственост и привързаността към републиката и която се самоубива след смъртта на мъжа си, и син, Марк Порций Катон (II), който е помилван от Юлий Цезар, но взема страната на Брут и загива в битката при Филипи. Втората жена на Катон Млади се наричала Марция Филипа.
Други
[редактиране | редактиране на кода]- В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Катон Млади наред с този на Фокион.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Karl Christ: Krise und Untergang der römischen Republik. 4. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2000 (Lizenzausgabe: Primus, Darmstadt 2000 ISBN 3-89678-152-9)
- Rudolf Fehrle: Cato Uticensis. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1983 (Impulse der Forschung, Band 43), ISBN 3-534-09214-7
- Matthias Gelzer: Cato Uticensis. ders.: Kleine Schriften. Band 2. Steiner, Wiesbaden 1963 (zuerst 1934)
- Robert J. Goar: The Legend of Cato Uticensis from the First Century B.C. to the Fifth Century A.D.. Latomus, Bruxelles 1987 (Collection Latomus, 197), ISBN 2-87031-137-0
- Elke Stein-Hölkeskamp: Marcus Porcius Cato – der stoische Streiter für die verlorene Republik. Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp: Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik. Beck, München 2000. S. 292 – 306. ISBN 3-406-46697-4
- Peter Nadig, Der jüngere Cato und ambitus, in: Peter Nadig, Ardet Ambitus. Untersuchungen zum Phänomen der Wahlbestechungen in der römischen Republik, Peter Lang, Frankfurt am Main 1997 (Prismata VI), S. 85 – 94, ISBN 3-631-31295-4
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Родословно дърво
[редактиране на кода]Легенда:
- (1) - първа съпруга / първи съпруг
- (2) - втора съпруга / втори съпруг
- x - убиец на Цезар
| ||||||||||||||
|
