Международна кампания за забрана на противопехотните мини – Уикипедия

International Campaign to Ban Landmines

Международната кампания за забрана на противопехотните мини е коалиция на неправителствени организации, поставила си за цел забраната на производството и употребата на противопехотни мини.

Тя е основана от 5 организации през 1992 г., а към 2003 г. има над 1100 членуващи организации. Най-големият успех на Кампанията е влизането в сила през 1999 на Отавския договор, въпреки че страни като САЩ, Русия и Китай все още отказват да се присъединят към него.[1]

През 1997 г. организацията и нейният основен говорител Джоди Уилямс получават Нобелова награда за мир.

Чрез наблюдатели организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб. Целта е чрез лобиране да се постигне подписването на Договора от Отава за забрана на противопехотните мини.

Структура и доклади

[редактиране | редактиране на кода]

Организацията се ръководи от петчленен ръководен комитет и комитет от 22 организации, които изпълняват функциите на съветници. Централата на организацията е в Женева.

Организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб, чрез мрежа от наблюдатели, които изготвят доклади на базата, на които се прави ежегоден доклад за използването и жертвите на противопехотни мини.[2]

Всяка година организацията съставя и публикува доклад за жертвите на противопехотните мини и за действията предприети от различни държави. Според доклада от 2009 в 70 държави съществуват минни полета с обща площ от над 3000 квадратни километра.[3][4] За периода 1999 – 2008 година според наблюденията на организацията от мини и други експлозивни апарати са пострадали 73 576 души в 119 държави. С приемането на Договора от Отава през 1999 се предполага, че 15 държави използват противопехотни мини. Към 2009 единствените държави, които продължават употребата им са Бирма и Русия.

В доклада от 2008 се казва, че 35 страни, които не са подписали договора имат запаси от около 160 милиона мини. Най-голяма е бройката им в Китай – 110 милиона, Русия – 24,5 милиона и САЩ – 10,4 милиона. Също така в 19 държави от подписалите договора се наблюдава използване на противопехотни мини от организации, които не са част от въоръжените сили. Към 2008 само 3 такива държави са споменати в доклада.[5]

Въпреки спада в употребата на противопехотни мини се наблюдава увеличение в използването на експлозивни апарати подобни на мини, най-вече в Афганистан и Колумбия.[6]

Договор от Отава

[редактиране | редактиране на кода]

Договорът е отворен за подпис през декември 1997 г. и затворен на 1 март 1999 г. След тази дата към договора държавите могат само да се присъединят. За да влезе в сила договорът, трябва да е ратифициран от 40 членки на ООН.[7] Пълното име на договора е Конвенция за забрана на употреба, съхранение, производство и продажба на Противопехотна мина и тяхното унищожение. 160 държави са подписали договора. Освен забрана за употреба и производство, всяка държава по договора, трябва да унищожи всичките си налични запаси от мини, в срок от четири години. До десет години от подписването всяка държава трябва да е разминирала всичките си минни полета (ако има такива).

Договорът се отнася само за противопехотните мини, в него не се включват противотанкови мини, клейморни мини и други статични взривни апарати.[8] Според Доклад от 2009, 44 милиона мини са били унищожени от страните по договора, от влизането му в сила. 86 държави са унищожили запасите си, а други 63 са обявили, че нямат запаси.[9] Член 3 на договора, позволява съхраняването на ограничено количество мини за обучение за търсене и деактивиране. Счита се, че около 200 хил. мини съществуват под тази форма в 71 държави.[10]

През 2008, 11 държави са изчистили всички известни минни полета на тяхна територия. Това са България, Коста Рика, Ел Салвадор, Франция, Гватемала, Хондурас, Северна Македония, Малави, Суринам, Свазиленд и Тунис. На срещата в Картагена (Колумбия) през декември 2009 Албания, Гърция, Руанда и Замбия също заявяват това. На 18 юни 2010 Никарагуа е обявена за чиста от противопехотни мини, на 14 юни 2011 Непал, а от декември 2011 и Бурунди.[11]

Държави ратифицирали или присъединили се към договора

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Подписан В сила Метод
Афганистан 11 септември 2002 Присъединяване
Албания 8 септември 1998 29 февруари 2000 Ратификация
Алжир 3 декември 1997 9 октомври 2001 Ратификация
Андора 3 декември 1997 29 юни 1998 Ратификация
Ангола 4 декември 1997 5 юли 2002 Ратификация
Антигуа и Барбуда 3 декември 1997 3 май 1999 Ратификация
Аржентина 4 декември 1997 14 септември 1999 Ратификация
Австралия 3 декември 1997 14 януари 1999 Ратификация
Австрия 3 декември 1997 29 юни 1998 Ратификация
Бахамски острови 3 декември 1997 31 юли 1998 Ратификация
Бангладеш 7 май 1998 6 септември 2000 Ратификация
Барбадос 3 декември 1997 26 януари 1999 Ратификация
Беларус 3 септември 2003 Присъединяване
Белгия 3 декември 1997 4 април 1998 Ратификация
Белиз 27 февруари 1998 23 април 1998 Ратификация
Бенин 3 декември 1997 25 септември 1998 Ратификация
Бутан 18 август 2005 Присъединяване
Боливия 3 декември 1997 9 юни 1998 Ратификация
Босна и Херцеговина 3 декември 1997 8 септември 1998 Ратификация
Ботсвана 3 декември 1997 1 март 2000 Ратификация
Бразилия 3 декември 1997 30 април 1999 Ратификация
Бруней 4 декември 1997 24 април 2006 Ратификация
България 3 декември 1997 4 септември 1998 Ратификация
Буркина Фасо 3 декември 1997 16 септември 1998 Ратификация
Бурунди 3 декември 1997 22 октомври 2003 Ратификация
Камбоджа 3 декември 1997 28 юли 1999 Ратификация
Камерун 3 декември 1997 19 септември 2002 Ратификация
Канада 3 декември 1997 3 декември 1997 Ратификация
Кабо Верде 4 декември 1997 14 май 2001 Ратификация
Централноафриканска република 8 ноември 2002 Присъединяване
Чад 6 юли 1998 6 май 1999 Ратификация
Чили 3 декември 1997 10 септември 2001 Ратификация
Колумбия 3 декември 1997 6 септември 2000 Ратификация
Коморски острови 19 септември 2002 Присъединяване
Демократична република Конго 4 май 2001 Присъединяване
Острови Кук 3 декември 1997 15 март 2006 Ратификация
Коста Рика 3 декември 1997 17 март 1999 Ратификация
Кот д'Ивоар 3 декември 1997 30 юни 2000 Ратификация
Хърватия 4 декември 1997 20 май 1998 Ратификация
Кипър 4 декември 1997 17 януари 2003 Ратификация
Чехия 3 декември 1997 26 октомври 1999 Ратификация
Демократична република Конго 2 май 2002 присъединяване
Дания 4 декември 1997 8 юни 1998 Ратификация
Джибути 3 декември 1997 18 май 1998 Ратификация
Доминика 3 декември 1997 26 март 1999 Ратификация
Доминиканска република 3 декември 1997 30 юни 2000 Ратификация
Еквадор 4 декември 1997 29 април 1999 Ратификация
Салвадор 4 декември 1997 27 януари 1999 Ратификация
Екваториална Гвинея 16 септември 1998 1 март 1999 Присъединяване
Еритрея 27 август 2001 Присъединяване
Естония 12 май 2004 Присъединяване
Етиопия 3 декември 1997 17 декември 2004 Ратификация
Фиджи 3 декември 1997 10 юни 1998 Ратификация
Финландия 28 ноември 2011 9 януари 2012 Ратификация
Франция 3 декември 1997 23 юли 1998 Ратификация
Габон 3 декември 1997 18 септември 2000 Ратификация
Гамбия 4 декември 1997 23 септември 2002 Ратификация
Германия 3 декември 1997 23 юли 1998 Ратификация
Гана 4 декември 1997 30 юни 2000 Ратификация
Гърция 3 декември 1997 25 септември 2003 Ратификация
Гренада 3 декември 1997 19 август 1998 Ратификация
Гватемала 3 декември 1997 26 март 1999 Ратификация
Гвинея 4 декември 1997 8 октомври 1998 Ратификация
Гвинея-Бисау 3 декември 1997 22 май 2001 Ратификация
Гаяна 4 декември 1997 5 август 2003 Ратификация
Хаити 3 декември 1997 15 февруари 2006 Ратификация
Ватикан 4 декември 1997 17 февруари 1998 Ратификация
Хондурас 3 декември 1997 24 септември 1998 Ратификация
Унгария 3 декември 1997 6 април 1998 Ратификация
Исландия 4 декември 1997 5 май 1999 Ратификация
Индонезия 4 декември 1997 16 февруари 2007 Ратификация
Ирак 15 август 2007 Присъединяване
Ирландия 3 декември 1997 3 декември 1997 Ратификация
Италия 3 декември 1997 23 април 1999 Ратификация
Ямайка 3 декември 1997 17 юли 1998 Ратификация
Япония 3 декември 1997 30 септември 1998 Приемане
Йордания 11 август 1998 13 ноември 1998 Ратификация
Кения 5 декември 1997 23 януари 2001 Ратификация
Кирибати 7 септември 2000 Присъединяване
Кувейт 31 юли 2007 Присъединяване
Латвия 1 юли 2005 Присъединяване
Лесото 4 декември 1997 2 декември 1998 Ратификация
Либерия 23 декември 1999 Присъединяване
Лихтенщайн 3 декември 1997 5 октомври 1999 Ратификация
Литва 26 февруари 1999 12 май 2003 Ратификация
Люксембург 4 декември 1997 14 юни 1999 Ратификация
Северна Македония 9 септември 1998 Присъединяване
Мадагаскар 4 декември 1997 16 септември 1999 Ратификация
Малави 4 декември 1997 13 август 1998 Ратификация
Малайзия 3 декември 1997 22 април 1999 Ратификация
Малдиви 1 октомври 1998 7 септември 2000 Ратификация
Мали 3 декември 1997 2 юни 1998 Ратификация
Малта 4 декември 1997 7 май 2001 Ратификация
Мавритания 3 декември 1997 21 юни 2000 Ратификация
Мавриций 3 декември 1997 3 декември 1997 Ратификация
Мексико 3 декември 1997 9 юни 1998 Ратификация
Молдова 3 декември 1997 8 септември 2000 Ратификация
Монако 4 декември 1997 17 ноември 1998 Ратификация
Черна гора 23 октомври 2006 Приемане
Мозамбик 3 декември 1997 25 август 1998 Ратификация
Намибия 3 декември 1997 21 септември 1998 Ратификация
Науру 7 август 2000 Присъединяване
Нидерландия 3 декември 1997 12 април 1999 Ратификация
Нова Зеландия 3 декември 1997 27 януари 1999 Ратификация
Никарагуа 4 декември 1997 30 ноември 1998 Ратификация
Нигер 4 декември 1997 23 март 1999 Ратификация
Нигерия 27 септември 2001 Присъединяване
Ниуе 3 декември 1997 15 април 1998 Ратификация
Норвегия 3 декември 1997 9 юли 1998 Ратификация
Палау 19 ноември 2007 Присъединяване
Панама 4 декември 1997 7 октомври 1998 Ратификация
Папуа Нова Гвинея 28 юни 2004 Присъединяване
Парагвай 3 декември 1997 13 ноември 1998 Ратификация
Перу 3 декември 1997 17 юни 1998 Ратификация
Филипини 3 декември 1997 15 февруари 2000 Ратификация
Португалия 3 декември 1997 19 февруари 1999 Ратификация
Катар 4 декември 1997 13 октомври 1998 Ратификация
Румъния 3 декември 1997 30 ноември 2000 Ратификация
Руанда 3 декември 1997 8 юни 2000 Ратификация
Сейнт Китс и Невис 3 декември 1997 2 декември 1998 Ратификация
Сейнт Лусия 3 декември 1997 13 април 1999 Ратификация
Сейнт Винсент и Гренадини 3 декември 1997 1 август 2001 Ратификация
Самоа 3 декември 1997 23 юли 1998 Ратификация
Сан Марино 3 декември 1997 18 март 1998 Ратификация
Сао Томе и Принсипи 30 април 1998 31 март 2003 Ратификация
Сенегал 3 декември 1997 24 септември 1998 Ратификация
Сърбия 18 септември 2003 Присъединяване
Сейшели 4 декември 1997 2 юни 2000 Ратификация
Сиера Леоне 29 юли 1998 25 април 2001 Ратификация
Словакия 3 декември 1997 25 февруари 1999 Ратификация
Словения 3 декември 1997 27 октомври 1998 Ратификация
Соломонови острови 4 декември 1997 26 януари 1999 Ратификация
Сомалия 16 април 2012 Присъединяване
ЮАР 3 декември 1997 26 юни 1998 Ратификация
Южен Судан 9 юли 2011 Наследен
Испания 3 декември 1997 19 януари 1999 Ратификация
Судан 4 декември 1997 13 октомври 2003 Ратификация
Суринам 4 декември 1997 23 май 2002 Ратификация
Свазиленд 4 декември 1997 22 декември 1998 Ратификация
Швеция 4 декември 1997 30 октомври 1998 Ратификация
Швейцария 3 декември 1997 24 март 1998 Ратификация
Таджикистан 12 октомври 1999 присъединяване
Танзания 3 декември 1997 13 октомври 2000 Ратификация
Тайланд 3 декември 1997 27 ноември 1998 Ратификация
Източен Тимор 7 май 2003 Присъединяване
Того 4 декември 1997 9 март 2000 Ратификация
Тринидад и Тобаго 4 декември 1997 27 април 1999 Ратификация
Тунис 4 декември 1997 9 юли 1999 Ратификация
Турция 25 септември 2003 Присъединяване
Туркменистан 3 декември 1997 19 януари 1998 Ратификация
Тувалу 13 септември 2011 Присъединяване
Уганда 3 декември 1997 25 февруари 1999 Ратификация
Украйна 24 февруари 1999 27 декември 2005 Ратификация
Великобритания 3 декември 1997 31 юли 1998 Ратификация
Уругвай 3 декември 1997 7 юни 2001 Ратификация
Вануату 4 декември 1997 16 септември 2005 Ратификация
Венецуела 3 декември 1997 14 април 1999 Ратификация
Йемен 4 декември 1997 1 септември 1998 Ратификация
Замбия 12 декември 1997 23 февруари 2001 Ратификация
Зимбабве 3 декември 1997 18 юни 1998 Ратификация

Държави – подписали но не ратифицирали

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Подписан
Маршалови острови 4 декември 1997
Полша 4 декември 1997

Не подписали

[редактиране | редактиране на кода]
Държава
Армения
Азербайджан
Бахрейн
Мианмар
Китай
Куба
Египет
Микронезия
Грузия
Индия
Иран
Израел
Казахстан
Северна Корея
Южна Корея
Киргизстан
Лаос
Ливан
Либия
Монголия
Мароко
Непал
Оман
Пакистан
Русия
Саудитска Арабия
Сингапур
Шри Ланка
Сирия
Тонга
Обединени арабски емирства
САЩ
Узбекистан
Виетнам

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
  1. ↑ United Nations Treaty Collection: Convention on the Prohibition of the Use, Stockpiling, Production and Transfer of Anti-Personnel Mines and on their Destruction Архив на оригинала от 2021-02-03 в Wayback Machine.. Посетен на 8 януари 2012.
  2. ↑ ICBL: History, www.icbl.org/index.php/icbl/About-Us/History
  3. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p.1.
  4. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 34.
  5. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 46.
  6. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p.4.
  7. ↑ ICBL Website, www.icbl.org
  8. ↑ ICBL, Mine Ban Treaty: Other Obligations
  9. ↑ Landmine Monitor Report 2009, pp. 16 – 17.
  10. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 19.
  11. ↑ ICBL, Four New Countries Declared Mine-Free at Landmine Summit, (4 декември 2009)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международна_кампания_за_забрана_на_противопехотните_мини&oldid=11976341“.