Метанол – Уикипедия

Метанол
Молекулен модел на метанол
Имена
По IUPAC	Метанол
Други	Метилов алкохол, дървесен спирт
Свойства
Формула	CH₄O
Моларна маса	32,04 g/mol
Външен вид	безцветна летлива течност
Плътност	0,7918 g·cm−3 0,7925 g·cm−3 при 20 °C, течна
Вискозитет	0,545 mPa·s
Точка на топене	-97,6 °C
Точка на кипене	64,7 °C
Парно налягане	13 020 Pa (20 °C)
Разтворимост във вода	смесва се във всички отношения
pKa	15,5[1]
Диполен момент	1,69 D
Термохимия
Стандартна енталпия на образуване	−238 660 J/mol (течност)
Стандартна енталпия на изгаряне	−726,4 kJ/mol[2]
Стандартна моларна ентропия	126,8 J/(mol·K) (течност)
Специфичен топлинен капацитет	9,798  (течност; 25 °C)
Опасности
Основни опасности	леснозапалимо, отровно, дразнещо
H-фрази	H225, H301+H311+H331, H370[3]
P-фрази	P210, P260, P280, P301+P310, P311[3]
NFPA 704	3 1 0
Точка на запалване	11 °C
Точка на самозапалване	440 °C
Сродни съединения
Сродни	етанол
Идентификатори
CAS номер	67-56-1
PubChem	887
ChemSpider	864
Номер на ООН	1230
KEGG	D02309
MeSH	D000432
ChEBI	17790
ChEMBL	CHEMBL14688
RTECS	PC1400000
SMILES	CO
InChI	InChI=1S/CH4O/c1-2/h2H,1H3
InChI ключ	OKKJLVBELUTLKV-UHFFFAOYSA-N
UNII	Y4S76JWI15
Gmelin	449
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Метанол в Общомедия

Метанолът, също известен като метилов алкохол или дървесен спирт, е химично съединение с химична формула ${\displaystyle {\ce {CH3OH}}}$. Това е най-елементарният алкохол и представлява лека, летлива, безцветна, запалима, отровна течност, която се използва като антифриз, разтворител, гориво и денатурант за етилов алкохол.

Метанолът получава името си дървесен спирт, защото се е получавал при сухата дестилация на дърва.^[4] Вече се получава основно по синтетичен път, като при кипене на метилов хлорид с разтвор на натриева основа става заместване на хлора с хидроксил и се образува метанол:

${\displaystyle CH_{3}Cl+NaOH\to CH_{3}OH+NaCl}$

Може да се синтезира и при температура 400 °C и налягане 50 атмосфери в присъствие на катализатор (смес от цинков и хромен или меден окис):^[5]

${\displaystyle CO+2H_{2}\to CH_{3}OH}$

Метанолът се синтезира естествено при анаеробния метаболизъм на много видове бактерии. Като резултат в атмосферата има малка част метанолови изпарения. В рамките на няколко дни атмосферният метанол се окислява с помощта на слънчевата светлина до въглероден двуокис и вода.

Метанолът гори във въздушна среда и както при въглеводородите се образува въглероден диоксид и вода. Тази реакция се нарича горене или пълно окисление:

${\displaystyle 2CH_{3}OH+3O_{2}\to 2CO_{2}+4H_{2}O}$

Метанолът е отровен. При приемане причинява слепота и смърт. Метаноловият пламък е почти безцветен. При горене на метанол трябва да се внимава, за да се избегне изгаряне от почти невидимия пламък.