Народна партия – Уикипедия

Народната партия е българска дясноцентристка либерална^[1] политическа партия, съществувала от 1894 до 1920-те години. С нея е свързан вестник „Мир“.

Народната партия е сформирана след падането на правителството на Стефан Стамболов, през 1894 г., от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия. През 1899 г. група, начело с Константин Величков, напуска Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия. В началото на 20 век тези две партии все повече се сближават и през 1920 г. се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.

• На изборите през 1911 г. е в коалиция с Прогресивнолибералната партия.

Второ правителство на Константин Стоилов (31 май 1894 – 21 декември 1894) – коалиция с Либерална партия (радослависти)

• министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович
• министерство на вътрешните работи – Константин Стоилов
• министерство на финансите – Иван Евстатиев Гешов
• министерство на търговията и земеделието – Иван Евстатиев Гешов
• министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Григор Начович, Константин Величков

Трето правителство на Константин Стоилов (21 декември 1894 – 30 януари 1899) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович, Константин Стоилов
• министерство на вътрешните работи – Константин Стоилов, Найден Бенев
• министерство на народното просвещение – Константин Величков, Иван Вазов
• министерство на финансите – Иван Евстатиев Гешов, Теодор Теодоров
• министерство на правосъдието – Димитър Минчевич, Константин Стоилов, Теодор Теодоров, Георги Згурев
• министерство на търговията и земеделието – Иван Евстатиев Гешов, Григор Начович, Константин Величков, Найден Бенев
• министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Маджаров

Правителство на Иван Евстатиев Гешов (29 март 1911 – 14 юни 1913) – коалиция с Прогресивнолиберална партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Иван Евстатиев Гешов
• министерство на народното просвещение – Стефан Бобчев, Иван Пеев-Плачков
• министерство на финансите – Теодор Теодоров
• министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Иван Евстатиев Гешов, Димитър Яблански

Четвърто правителство на Стоян Данев (14 юни 1913 – 17 юли 1913) – коалиция с Прогресивнолиберална партия

• министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Маджаров
• министерство на народното просвещение – Иван Пеев-Плачков
• министерство на финансите – Теодор Теодоров
• министерство на търговията, промишлеността и труда – Атанас Буров
• министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Димитър Яблански

Трето правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическа и Радикалдемократическа партия, БРСДП и БЗНС

• министерство на външните работи и изповеданията – Теодор Теодоров

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическа, Радикалдемократическа и Прогресивнолиберална партия, БРСДП и БЗНС

• министерство на външните работи и изповеданията – Теодор Теодоров

Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Радикалдемократическа и Прогресивнолиберална партия, БРСДП и БЗНС

• министерство на външните работи и изповеданията – Теодор Теодоров
• министерство на войната – Михаил Маджаров

Правителство на Александър Стамболийски (6 октомври 1919 – 23 юни 1923) – първоначално коалиция с БЗНС и Прогресивнолиберална партия

• министерство на външните работи и изповеданията – Михаил Маджаров
• министерство на търговията, промишлеността и труда – Атанас Буров

• Стефан Бобчев (1853 – 1940)
• Атанас Буров (1875 – 1954)
• Иван Вазов (1850 – 1921)
• Константин Величков (1855 – 1907)
• Иван Евстатиев Гешов (1849 – 1824)
• Михаил Маджаров (1854 – 1944)
• Иван Пеев-Плачков (1864 – 1942)
• Константин Стоилов (1853 – 1901)
• Теодор Теодоров (1859 – 1924)

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]

Портал „Политика“          Портал „България“