French
DeutschНаум Темчев – Уикипедия
| Наум Темчев | |
| български учител | |
 Като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година | |
| Роден | 1869 г. |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1942 г. |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Наум Темчев в Общомедия | |
Наум Христов Темчев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Наум Темчев е роден в 1869 година[1] в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Завършва първоначално образование в Загоричани в 1882/1883 година.[1] След това, в 1890 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск.[2][1] От учебната 1897/1898 година е учител в Българското класно девическо училище в Битоля (преподава български език и математика),[3] а през следващата 1898/1899 година освен тях и география и химия.[4][1] На 1 септември 1899 година е назначен и в Битолската българска класическа гимназия, където преподава български език, физика и аритметика.[1]
По-късно е главен учител е в българското класно училище в Костур.[5] Помощници в 1895 година са му Апостол Грежов от Дъмбени, Андрей Христов от Велес и Иван Чеков от Екши Су. Назначеният за председател на българската община в града Търпо Поповски пише за Темчев:
| „ | Главният учител Темчев по характер е кротък и смирен, добър канцлерист...[6] | “ |
Темчев влиза в конфликт с колегите си и с Поповски и е сменен от Екзархията с Иван Лимончев от Охрид.
В 1905 година по време на Загоричанското клане е директор на девическото училище в Битоля[7] и преподава и в Битолската българска гимназия и допринася значително за уведомяването на българския търговски агент Андрей Тошев и европейските консули. Баща му е убит в клането.
Назначен е за директор на Битолската гимназия. През 1908 година Наум Темчев е назначен за директор на Девическата гимназия в Скопие.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Скопие.[8]
В 1910 година под псевдонима Недин издава в Скопие „Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година“, разказ за обиколката му с владиката Григорий Пелагонийски и Търпо Поповски из пострадалите при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година български села в Битолско.[9]
От 1910 година е учител в Солунската българска гимназия. В 1911 – 1912 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[10]
След Междусъюзническата война, се установява в Ксанти, България, където е председател на Костурското благотворително братство. След като Ксанти е предаден на Гърция в 1919 година се установява св Пловдив, където се пенсионира. Дописник е на вестник „Мир“. През 1942 година публикува в списание „Илюстрация Илинден“ редица статии за жертвите на Илинденско-Преображенското въстание в Западна Македония.[11]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Произношение на вокала ѣ“, публикувано във в. „Новини“, Цариград, брой, 51, 1891 година
- Темчев, Наум. Село Загоричани. (По случай 25-годишнината от клането, извършено от гръцки банди), Пловдив, 1 април 1930 година.
- „Жертвите при потушаване на Илинденското възстание“, статия на Наум Темчев в сп. „Илюстрация Илинден“, качена в „Библиотека Струмски“
- „Злодеянието в Загоричани“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 15, София, 10 април 1925 година
- Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ ЦДА, Фонд 892К, опис 1, а.е. 32, л. 2 и 3
- ↑ ЦДА, Фонд 892К, опис 1, а.е. 32, л. 3
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 82.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 10.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
- ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 13.
