Национален отбор по футбол на Словения – Уикипедия

Словения
АсоциацияСловенска футболна асоциация
(Nogometna zveza Slovenije)
КонфедерацияУЕФА
Треньор Матиаш Кек
Капитан Ян Облак
Най-много мачове Бощян Цезар (101)
Най-много голове Златко Захович (35)
СтадионЛюдски врът
Стожице
ФИФА кодSVN
Домакин
Гост
Класиране
Последно57
Най-високо15 (октомври-ноември 2010 г.)
Най-ниско134 (декември 1993 г.)
Първи мач
Естония 1 – 1 Словения
(Талин, Естония; 3 юни 1992)
Най-голяма победа
Оман 0 – 7 Словения
(Маскат, Оман; 8 февруари 1999)
Най-голяма загуба
Франция 5 – 0 Словения
(Сен Дени, Франция; 12 октомври 2002)
Световно първенство по футбол
Участия2 (първо през 2002)
Най-голям успехГрупова фаза – 2002, 2010
Европейско първенство по футбол
Участия1 (първо през 2000)
Най-голям успех1/8 финали  – 2024
Национален отбор по футбол на Словения в Общомедия

Националният отбор по футбол на Словения представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Словенската футболна асоциация. Първият си официален двубой изиграва през 1992 г., след отделянето от Югославия през 1991 г.

Словения бележи голям прогрес в края на 20 – началото на 21 век. Националният отбор на страната за пръв път участва на голямо първенство през 2000 г., когато взимат участие на ЕВРО 2000 в Белгия и Холандия, след като побеждава Украйна на баражите с общ резултат 3:2. На еврошампионата словенците записват две равенства срещу Норвегия и Югославия и загуба с 1:2 от Испания.

Към 5 август 2018 г. отборът на страната заема 56-о място в рейтинга на ФИФА.[1], а към 11 октомври 2017 г. – 28-о място в рейтинга на УЕФА.[2]

През 2002 г. Словения достига и до първо историческо участие на световно първенство. На Мондиал 2002 в Южна Корея и Япония, словенците записват 3 загуби: от Испания, ЮАР и Парагвай, вкарвайки два гола – дело на Миленко Ачимович и Себастиан Чимиротич.

Въпреки провалената кампания за Мондиал 2006, Словения стана единствения тим победил Италия по пътя им към световната титла в Германия. През ноември 2009 г. словенците побеждават Русия на бараж и достигат до второ участие на световно първенство.

Независимост (1991 – 1998)

[редактиране | редактиране на кода]

Словения е първата страна, която печели своята независимост от Югославия. С отделянето си е призната от УЕФА и ФИФА, с което е приета като членка на двете организации. Отборът изиграва първия си официален двубой на 3 юни 1992 г. в Талин срещу Естония. Срещата завършва 1:1, а близо година по-късно двата отбора отново се срещат, но този път в Любляна. Мачът завършва 2:0 за Словения, което е първата победа в историята на тима. Боян Прашникар е първият селекционер на представителния тим.

Квалификациите за Евро 1996 са първите, в които Словения взима участие. Отборът е воден от Зденко Верденик и попада в група с Хърватия, Украйна, Литва и Естония, като записва общо 3 победи и 11 точки от 10 изиграни двубоя. Квалификациите за световното първенство във Франция през 1998 г. завършват доста по-лошо и отбора остава на последно място в квалификационната група с едва една спечелена точка. Вследствие на слабото представяне Зденек Верденик е уволнен и на неговия пост идва отново Боян Прашникар. Товашният треньор на Марибор изкарва 5 мача преди да напусне и да бъде наследен от Сречко Катанец.

Периодът на Сречко Катанец и Златко Захович (Златното поколение)

[редактиране | редактиране на кода]

За еврошампионата в Белгия и Холандия, Словения попада в една квалификационна група с Норвегия, Гърция, Латвия, Албания и Грузия. Отборът записва страхотно представяне и, поведен от Златко Захович, достига до баражите два кръга преди края на кампанията. В плейофите Словения се изправи срещу Украйна и след победа с 2:1 в Любляна и равенство 1:1 в Киев, отборът постигна първо класиране на голямо първенство.

На европейското първенство в Холандия и Белгия отборът попада в група с Испания, Норвегия и Югославия. В първия двубой Словения повежда с внушителното 3:0 на Югославия след два гола на Златко Захович и един на Миран Павлин. Въпреки че остава с човек по-малко, Югославия съумява да изравни до 3:3. Във втория си мач словенците се изправят срещу Испания в Амстердам и след като получават ранен гол чрез Раул, Златко Захович отново вкарва и изравнява резултата, преди Хосеба Ечеберия да донесе победата с 2:1 за Ла Фурия. Срещата на Амстердам Арена е наблюдавана от близо 13 000 словенски фенове, което и до този момент е рекордна посещаемост извън Словения. „Репрезентанце“ финишира участието си с нулево равенство срещу Норвегия и 2 точки в актива си.

За световното първенство в Корея и Япония Словения попада в Група 1 заедно с Русия, Югославия, Швейцария, Фарьорски острови и Люксембург. Отборът записва поредица от добри резултати и завършва групата си на второ място, без загуба и с 5 победи и 5 равни. Второто място отреди нов бараж, където тима се изправя срещу Румъния. След обрат в Любляна от 0:1 до 2:1, на реванша двата отбора завършват наравно 1:1 и така с общ резултат 3:2 Словения за първи път в историята си се класира на световно първенство. На финалите в Южна Корея и Япония селекцията на Сречко Катанец отново попада в една група с Испания, а останалите отбори са ЮАР и Парагвай. Словения записва слабо представяне и отпада още в груповата фаза на турнира с 3 загуби – 3:1 от Испания, 3:1 от Парагвай и 1:0 от Южна Африка. След първата загуба от Испания между селекционера Сречко Катанец и Златко Захович избухва конфликт, поради което топстрелеца на Словения е изпратен у дома. Това срива отбора и той губи останалите си два мача. Катанец подава оставка след края на първенството.

След оставката на Сречко Катанец, като селекционер е назначен Боян Прашникар за общо трети път в историята. Поредният престой на Прашникар начело довежда до нов успех за Словения. След като завършва втори в група с Франция, Израел, Кипър и Малта, отборът стига до пореден бараж. Този път се изправя срещу Хърватия, като първият двубой в Загреб завършва 1:1. Реваншът в Любляна преминава при скучно първо полувреме, в което не падат голове. След почивката Дадо Пършо открива резултата. Впоследствие гостите остават с човек по-малко, но уддържат преднината си и така с общ резултат 2:1 Словения отпада и техните съседи се класират на Евро 2004 в Португалия. Селекционерът Боян Прашникар отнася доста критики за дефанзивната си тактика, която според медиите е била пагубна. Прашникар напуска поста и е наследен от Бранко Облак.

Новоназначеният селекционер Бранко Облак заварва един изхабил се национален тим. Повечето играчи като Златко Захович и други, които са взели участие в досегашните успехи на тима, се отказват от отбора. Това усложнява задачата на Облак да сформира нов гръбнак и по време на престоя си сменя над 40 футболисти. Той води отбора в квалификациите за Световното в Германия през 2006 и в компанията на Италия, Норвегия, Шотландия, Беларус и Молдова записва едва три победи, едната от които срещу Италия. Отборът завършва на незавидното 4-то място с 12 точки.

Бранко Облак води отборът и по време на квалификациите за Евро 2008 в Австрия и Швейцария. Тимът попада в една група с Холандия, България, Румъния, Беларус, Албания и Люксембург. Словения започва ужасно своето представяне и след две загуби (3:0 от България и 4:2 от Беларус) губи всякакви надежди за какъвто и да е било успех. Разорачоващото представяне води до 6-а позиция в групата с едва 11 спечелени точки. След края на кампанията напълно очаквано Бранко Облак е уволнен и на негово място застава Матяж Кек.

Назначението на Кек за селекционер на отбора е посрещнато с доста скептицизъм. Дори започва да се спекулира, че италианеца със словенски корени Еди Рея ще поеме тима. Това обаче не се случва и Кек започва да гради своя отбор постепенно. Негативизма около селекцията се засилва с жребия за Мондиал 2010, който праща Словения в група с Чехия, Полша, Словакия, Северна Ирландия и Сан Марино. Всичко започва добре след равенство 1:1 при визитата на Полша във Вроцлав. Хиксът е последван от две последователни домакински победи – 2:1 над Словакия и 2:0 над Северна Ирландия. В последвалите два двубоя Словения печели една точка и 4 кръга преди края надеждата изглежда изгубена. Победа с 5:0 над Сан Марино връща отбора на правилния път и последват нови успехи – 3:0 над Полша в Марибор, 2:0 като гост на претендента за първото място Словакия и 3:0 над Сан Марино в последния кръг. Словения за 4-ти път се класира на бараж, където жребият не е благоприятен и там срещат отбора на Русия. Първият мач в Москва започва лошо за Словения и с два гола на Диняр Билялетдинов „сборная“ повежда с 2:0. Гол в заключителните минути на Нейц Печник връща надеждите на тима. На реваншът в Марибор Словения побеждава с 1:0, напълно достатъчно за да изхвърли Русия и да се класира за втори път на Световно първенство.

На финалите в Южна Африка Словения записва първата си победа на Мондиал. Те постигат това срещу Алжир, побеждавайки ги с 1:0 с гол на Роберт Корен. Следва равенство 2:2 със САЩ (след като на полувремето е 2:0 за Словения) и загуба с 1:0 от Англия. Отборът отпада в груповата фаза с актив от 4 точки, а футболистите са посрещнати като герои на летището в Любляна.


Представяне на големите форуми

[редактиране | редактиране на кода]
Година Резултат Класиране М П Р З ГS ГА
1930 не участва - - - - - - -
1934 не участва - - - - - - -
1938 не участва - - - - - - -
1950 не участва - - - - - - -
1954 не участва - - - - - - -
1958 не участва - - - - - - -
1962 не участва - - - - - - -
1966 не участва - - - - - - -
1970 не участва - - - - - - -
1974 не участва - - - - - - -
1978 не участва - - - - - - -
1982 не участва - - - - - - -
1986 не участва - - - - - - -
1990 не участва - - - - - - -
1994 не участва - - - - - - -
1998 не се класира - - - - - - -
2002 Групова фаза 30 3 0 0 3 2 7
2006 не се класира - - - - - - -
2010 Групова фаза 18 3 1 1 1 3 3
2014 не се класира - - - - - - -
2018 не се класира - - - - - - -
2022 не се класира - - - - - - -
2026 ––– - - - - - - -
2030 ––– - - - - - - -
2034 ––– - - - - - - -
Общо 2/22 6 1 1 4 5 10
Година Резултат Класиране М П Р З ГС ГА
1960 не участва - - - - - - -
1964 не участва - - - - - - -
1968 не участва - - - - - - -
1972 не участва - - - - - - -
1976 не участва - - - - - - -
1980 не участва - - - - - - -
1984 не участва - - - - - - -
1988 не участва - - - - - - -
1992 не участва - - - - - - -
1996 не се класира - - - - - - -
2000 Групова фаза 13 3 0 2 1 4 5
2004 не се класира - - - - - - -
2008 не се класира - - - - - - -
2012 не се класира - - - - - - -
2016 не се класира - - - - - - -
2020 не се класира - - - - - - -
2024 1/8 финал 10 4 0 4 0 2 2
2028 --- - - - - - - -
2032 --- - - - - - - -
Общо 2/17 - 7 0 6 1 6 7
  • До 2 май 2016 г.
# Име Период Мача Гола
1 Бощян Цезар 2003– 96 9
2 Самир Ханданович 2004 – 2015 81 0
3 Валтер Бирса 2005– 80 6
Златко Захович 1992 – 2004 80 35
5 Мишо Бречко 2004 – 2015 77 0
Божан Джокич 2006– 77 1
7 Алеш Чех 1992 – 2002 74 1
Аленко Ачимович 1998 – 2007 74 13
Миливое Новакович 2006– 74 31
10 Джони Новак 1992 – 2002 71 3


# Име Период Гола Мач Гол %
1 Златко Захович 1992 – 2004 35 80 0.44
2 Миливое Новакович 2006– 31 74 0.42
3 Сашо Удович 1992 – 2000 16 42 0.38
4 Ермин Шиляк 1994 – 2005 14 48 0.29
5 Миленко Ачимович 1998 – 2007 13 74 0.18
6 Тим Матавж 2009– 10 31 0.32
Примож Глиха 1992 – 1998 10 28 0.36
8 Бощян Цезар 2003– 9 91 0.10
9 Златко Дедич 2004– 8 48 0.17
Милан Остерц 1997 – 2002 8 44 0.18
  • До 2 май 2016 г.
Менажер Период Мача Победи Равни Загуби Победи %
Боян Прашникар 1991 – 1993 4 1 2 1 25.00
Зденко Верденик 1994 – 1997 32 10 8 14 31.25
Боян Прашникар 1998 5 1 1 3 20.00
Сречко Катанец 1998 – 2002 47 18 16 13 38.30
Боян Прашникар 2002 – 2004 16 6 3 7 37.50
Бранко Облак 2004 – 2006 23 6 7 10 26.10
Матиаш Кек 2007 – 2011 49 20 9 20 40.82
Славиша Стоянович 2011 – 2012 9 2 2 5 22.22
Сречко Катанец 2013– 29 12 2 15 41.38

България – Словения

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
06.09.2006 София Кв. Ев.п-во България 3:0 Словения ДА
21.11.2007 Целие Кв. Ев.п-во Словения 0:2 България ДА